В Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” днес се проведе среща-разговор, организирана от Историческия факултет на СУ и екипа на проект SUDigital- Дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство”, изпълняван по договор с Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката.

На срещата присъстваха представители на български институции с опит в сферата на дигитализацията, както и представители на Националния съвет по дигитализация.

Основната цел на проекта е подкрепата и насърчаването на научните изследвания в България като цяло и специално в Софийския университет, чрез осигуряване на достъп до основните информационни ресурси за българската културна и политическа история (извори, литература и други веществени паметници). За нейното реализиране беше осъществена основната научна задача – създаване на единен информационен масив с данни за българската история и култура в рамките на качествено нова и актуална академична онлайн-среда, в която бързият достъп до информация е предпоставка и необходимо условие за успешна работа. Като инструмент за постигането на тази цел в интернет пространството е активен уеб-порталът http://lib.SUDigital.org, в който са налични публикувани всички описани и дигитализирани ресурси от научните колективи, обединени в проекта SUDigital.

Деканът на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Пламен Митев приветства присъстващите на конференцията от името на ректорското и деканското ръководство. Той припомни на аудиторията времето преди шест години, когато една група ентусиазирани колеги от Историческия факултет, между които доц. Тодор Попнеделев, доц. Костадин Грозев, Христо Беров, Андрей Лунин, Димитър Григоров, Мария Баръмова, Добри Добрев, коментирали в продължение на седмици и месеци дали може Историческият факултет да се изправи пред предизвикателството дигитализация на документалните масиви. „Подобно предизвикателство би помогнало да се решат задачите във връзка с обучението на студентите от Историческия факултет, защото история без документи не се прави. Всичко останало е митове и легенди, ако не се стъпи върху документи или върху някакви камъни, както ние се изразяваме нежно за нашите археолози. Преди повече от шест години тази група наши колеги се заеха да разработят основите на един проект, който беше одобрен и който вече почти пет години и малко повече се опитва да направи нещо полезно не само за студентите, не само за преподавателите, но и за цялата ни гилдия“, добави още проф. Митев.

По думите му едно е да се говори за дигитализация, друго е да се пристъпи към практическо осъществяване на тази много тежка задача. „Още повече, че мнозина претендират да разбират по тази тематика, но когато стане дума за уточняване на конкретните параметри за реализиране на един такъв проект, се изправяме вече пред серия проблеми. Така че аз съм запознат от близо с тези проблеми, които трябваше да преодолява нашият малък екип, и затова от името на деканското ръководство им изказвам най-искрена благодарност за това, което направиха. Имам надеждата, че в най-скоро време този вече масив, който представлява дигитализираното богатство в резултат на тази 5-годишна дейност, ще стане достъпен за много повече потребители. Имам надеждата и че ще се намерят образовани чиновници из разните министерства, които да подкрепят продължаването на този проект, защото говоренето продължава – колко е важно дигитализирането, но тези, от които зависи да се подкрепя на практика осъществяването на подобни дейности, се ослушват, изчакват, и забатачват онова, което могат много лесно да решат. Така че с тези две надежди ви пожелавам успешна работа.“

В словото си, в което представи резултатите от проекта, основните цели и насоки за развитие на дигитализацията ,доц. д-р Тодор Попнеделев разкри, че по време на петгодишната работа екипът е натрупал и опит, и радости, и грижи. “Според мен дигитализацията на културно-историческото наследство е важен акцент, дори мисия в работата на всеки човек, който се занимава с хуманитаристика. Но никога не трябва да забравяме, че дигитализацията е средство в няколко посоки. Първо, за съхранение на паметта. Второ, ние като преподаватели се интересуваме от това да имаме масиви, с които да можем да обучаваме нашите студенти. Трето, дигитализацията е средство за духовното развитие на една нация, тъй като възможностите на съвременната техника все повече дават условия обикновеният човек да може да погледне онова, което го вълнува. Доц. Попнеделев очерта проблемите, с които се е сблъскал екипът му по време на своята работа. Един от тях е липсата на цялостна стратегия, която да предполага търсене на основни приоритети и възможността да се работи без да се бърза, защото това води до ред други препятствия. Като друг проблем бе посочено желанието всичко да се дигитализира, а това не е възможно. Доц. Попнеделев заяви обаче, че има и много с какво да се похвалят от постигнатото от 5-годишния им труд. „Приключвайки проекта, съм усмихнат, защото, първо искам да благодаря на екипа, с който работехме. Искам да благодаря и на колегите от различни институции, от библиотеки, от архиви. Видях тяхната добронамереност и желание да работим заедно. Въпреки че има Национален съвет по дигитализация, ще си позволя да кажа и това: струва ми се, че още не е изработена норма за работа, стратегия, финансиране, необходимост от единодействие на хората, които могат да направят това. И още искам да благодаря на партньорските фирми, които осигуриха техника, за да работим добре, техника, която те поддържат качествено, на която всички ние разчитаме”.

В заключение доц. Попнеделев уточни и целите на проекта: „Дигитализиране на културно-историческо наследство – университетско, общобългарско. Целта е обучение, развитие на потенциала на докторанти, постдокторанти, студенти, магистри. Създаване на потенциал да се изследва една огромна база. Друга посока в нашата работа е съхранение на книжния фонд, на работата от колегите основно от Историческия факултет, но и от останалите университетски структури, както и популяризирането на всичко това. И още една цел – създаване на възможности за дистанционно обучение на нашите студенти, а и не само на тях“.

Ас. Димитър Григоров представи накратко практическата работа с електронната библиотека, както удобствата, така и трудностите. Ас. Христо Беров запозна присъстващите с функционирането на създадения в рамките на проекта специален център за дигитализация на културно-историческото наследство. Той разказа подробно за възможностите за сканиране, които предоставят използваните в центъра машини.

Към момента са сканирани и публикувани над 400 книги от различна тематика, 200 са в процес на обработка и публикуване на сайта; сканирани са около 40 000 изображения от Университетския архив. За около 2 години работа екипът на Дигитализационния център може да се похвали с около 250 000 обработени изображения.

Приоритетите на Центъра са: учебни ресурси, които подпомагат образователния аспект от дейността на СУ; научно-изследователски интереси – осигуряване достъпа до различни видове документи на преподаватели и изследователи, докторанти; лични предпочитания на преподаватели на СУ - редки книги, текстове, снимки, видео материали.

Ас. Христо Беров подчерта, че Дигитализационният център има възможности и перспектива за работа най-вече в повишаване на сътрудничеството с други библиотечни звена в Университета както и с други институции и организации, които се занимават с подобни проблеми – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Държавна агенция архиви.