Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / "Скала от песъчинки"

   
"Скала от песъчинки"

В галерия Алма Матер на Софийски университет “Св. Климент Охридски” беше открита изложба от фотографии на Христо Славов, озаглавена “Скала от песъчинки”.

Изложбата предоставя рядка възможност да се видят работите на известния фотограф, запечатали лицата на интелектуалци, артисти и обикновени хора от 70-те, 80-те и 90-те години. Сред тях са: Йордан Радичков, Цветан Тодоров – преди заминаването му за Франция, руският кинорежисьор Андрей Тарковски, Валери Петров, Аспарух Лешников, Джони Пенков, Димо Казасов, Елисавета Багряна и още редица ярки личности, изградили духа на епохата.

Изложбата откри председателят на СЕМ – доц. д-р Георги Лозанов, чийто житейски път често се преплита с изкуството на фотографията.

СКАЛА ОТ ПЕСЪЧИНКИ

Албумът и изложбата можеха да се наричат не “Скала от песъчинки”, а простичко и ясно “Пясъчник”. Но това понятие като че ли не внушава отронването на песъчинките, символ на изтичащото време, на преходността на живота.

За почти всички заснети хора, които днешната аудитория разглежда, пясъчният часовник е изтекъл. Както и за Христо Славов. Останаха неговите фотографии на хора близки и непознати, усетени от фотообектива му, много от тях пламенни автори, забравени за по-малко от четвърт век. “Скала от песъчинки” би трябвало да ги извади от кошчето. Просто така е редно. За да пулсира нашата памет.

Разказът е точно за този отминал и вълнуващ свят, в който живя и Христо Славов и който очите могат да разгледат с любопитството на младостта. Той е роден на 22 март 1932 година. Завършва специалност “История” на Софийския университет “Св. Климент Охридски” заедно с такива историци като Николай Генчев и Александър Фол. Но влечението му към фотографията го отвежда в редакцията на в. “Вечерни новини”. По това време около наскоро сформирания вестник се събира група от литератори, поети, художници с бохемски дух като Йордан Радичков, Любомир Левчев, Дико Фучеджиев, Доньо Донев, Борис Димовски. Другият притегателен център на тази категория хора е прочутият “Бамбук”, където на чаша коняк, задължително сервиран с бучка захар, се събират Владимир Свинтила Георги Павлов-Павлето, Георги Божилов-Слона, Джони Пенков, Христо Фотев, Васил Попов. Там е и Христо Славов със своя фотоапарат. По-късно вече във в.”Септемврийче” фотообективът му улавя моменти от живота на детски писатели и поети като Николай Зидаров, Вътьо Раковски, Асен Босев. През 1966 година вече като наложил се фоторепортер шансът го отвежда в редакцията на в. “Поглед”, където работи от първия му брой до пенсионирането си през 1992 година. По онова време тази редакция също е символ на някакво макар и относително свободомислие и граждански дух. И там той снима приятели, познати и всичко, което обективът му одобри. От този период лентите му са запечатали образите на Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Елисавета Багряна, Панчо Владигеров и много други. От командировките си из строежи, заводи и пазари се завръща и изсипва в редакцията купища образи на отрудени, но с висок дух строители, работници, бабички и дядовци. Не случайно големият наш преводач Кръстан Дянков го нарича “майстор на портрета и пионер на социалната фотография”.

Когато се роди идеята да се направят изложбата и албума, удивително бе, че иначе считаното ни за апатично общество реагира с желание този проект непременно да се състои. Много близки и не дотам близки познати предложиха да помогнат съвсем безкористно с каквото могат – проява на едно мини гражданско общество, което се събра и постара. Своята подкрепа дадоха и Съюзът на българските журналисти и издателство “Сиела”. Вероятно вече сме узрели за подобни начинания. А може би донякъде се дължи и на личността и на естетиката на Христо Славов. Ето какво отбелязва за него известният наш фотограф и фотоексперт Иво Хаджимишев: “Благородният му характер, талантът, професионалната му увереност, не на последно място професионалната му реализация го бяха имунизирали – мисля до края на дните му – от тежката българска болест – завистта.” Както обикновено истината е и в двете посоки. Истина е също, че с фотографиите на Христо Славов човек пътува с усмивка из един нежно-ироничен свят.

Корнелия Божанова

 

Изложбата може да бъде видяна от 19 април до 30 април.

Коментари

Влез, за да коментираш.