Официален гост на семинара е Н. Пр. г-жа Тове Скарстейн – посланик на Кралство Норвегия в Република България.

Бйорнстерне Бйорнсон е норвежки писател, журналист и общественик.

Роден е в Квикне, откъснато селище в Норвегия. Баща му е лутерански пастор и Бйорнсон от малък има достъп до разнообразна литература. Още в детските си години той започва да пише стихотворения. През 1852 г. се записва в университета в Осло, но след като на следващата година достига пълнолетие, изоставя университета и започва да се занимава с обществена дейност, театър и литература.

Критиките му бързо си спечелват уважение и през следващите години се появяват на страниците на различни вестници и списания. Бйорнсон пише както литературни така и театрални рецензии. През 1854 г. е назначен за театрален критик във в. „Моргенбладет“. През следващите години редактира няколко различни вестника и списания, в част от които публикува и свои произведения и критики.

В периода 1857—1859 г. Бйорнсон е директор на норвежкия театър в Берген. За това време написва ред стихотворения, романи и пиеси и се изявява като главен редактор на вестника в Берген. През 1859 г. пише стихотворението „Ja, vi elsker dette landet“ („Да, ние обичаме тази земя“), което впоследствие става текст на националния химн на Норвегия.

От 1865 до 1867 г Бйорнстерне Бйорнсон е директор на Националния театър в град Осло. През 60-те години на 19 век пише множество стихотворения, както и няколко романа. През 70-те неговите произведения са повлияни от теориите на Чарлз Дарвин, Иполит Тен и други, в тях личи явна социална насоченост. Подобни са творбите му и през 80-те, когато пише пиеси, в които разглежда някои от основните обществени проблеми на своето време. В последните 10 години на Бйорнсон обръща голямо внимание на политиката в творчеството си. Изявява се като борец за мир и граждански права.

През 1903 г. Бйорнстерне Бйорнсон получава Нобелова награда за литература.