От 86 576 проверени 2616 лица се оказаха с принадлежност към ДС. Това заяви председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност Евтим Костадинов на кръгла маса „Правото да знаем и разкриване архивите на ДС" , която се провежда в СУ „Св. Климент Охридски", предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

Той направи кратък отчет на дейността на комисията, която в началото на април ще навърши три години. Костадинов посочи, че в началото дейността на комисията е била възпрепятствана от тройната коалиция, но след намесата на неправителствени организации и европейски депутати, комисията е започнала да функционира нормално. Същевременно той изтъкна, че до сега са обработени 392 метра архиви, а на комисията и предстоят още над 20 км. Работим без да се поддаваме на политически натиск, подчерта той и добави, че през обществената читалня на „Врабча 1" са минали вече 3206 човека, за да се запознаят с документите на бившата ДС.

“ДС искала да знае всичко за всички” - акцентира Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

В изказването си тя обърна внимание на безспорността на оповестените доказателства за сътрудничество с ДС. Бончева опроверга три мита, които се ширят в личното пространство. Не е вярно, че информацията е била унищожена, не е вярно, че тя застрашава националната сигурност, както и не е вярно, че членове на тогавашната БКП не са били привличани за сътрудници на ДС. Бончева оповести, че сътрудниците на ДС са били вписани в регистрационни картони с номера 4 и 6, докато обектите на интерес в картон с №1. Важно е да се знае, посочи тя, че освен псевдоним всеки сътрудник е получавал и уникален регистрационен номер. Имало е хора, които са отказвали сътрудничество, те също са били вписвани в картон № 4, но при тях липсва регистрационен номер, посочи Бончева. Системата е била такава, че още в рапорта за състояла се вербовка са полагани три подписа, а за регистрационните бланки с данните на сътрудника са били нужни четири подписа, подчерта Бончева.

Според председателя на Българския Хелзински комитет Красимир Кънев “Сътрудничеството с ДС е единствената значима връзка с бившата власт, която не е прозрачна.”

Кънев поясни, че ние знаем кои са били комсомолците или партийни секретари, кои са били на определени властови позиции, но не знаем кои са били сътрудниците на ДС. Това може да доведе до зависимост на тези сътрудници, ако те в момента взимат политически решения. По думите му в случая са важни и правата на жертвите. Те в много случаи не знаят защо са били жертви, а имат право да знаят. Освен това е факт, подчерта Кънев, че при липсата на закон е имало изтичане на информация по медиите, при което някои хора са били обвинявани неправилно.

Журналистът Александър Андреев от Дойче веле подчерта „Хората, практикували тайна власт, не могат да практикуват явна.”

Според Андреев знанието по тази тема е тъжно, но обществото има правото да знае в какъв свят сме живели, какви са били хората около нас, както и какви са хората, които сега заемат висши позиции в обществения и политически живот. По думите му трябва да си зададем въпроса кои са лошите, дали това са политическите ръководители на страната, издавали заповедите, дали са изпълнителите на тези заповеди, дали са доносниците. Трябва да се говори за аморалността на това общество, каза Андреев.

Източник: КРОСС