Основните слабости на юридическото образование в България са липсата на практическа насоченост в обучението, слабото присъствие на правото на ЕС и на европейската практика в преподаването, лошата чуждоезикова подготовка на студентите и липсата на умения за съставяне на различни юридически документи. В резултат на това завършващите не умеят да аргументират правно становище, нямат навик и нагласа да четат съдебна практика, особено се затрудняват да се ориентират в процесуалните закони, не могат да работят с правноинформационни системи, нямат и системно обучение за работа с компютър – самоуки са и пишат по-скоро като за чат. Това показват данните от изследване на "Алфа Рисърч", проведено сред 400 работодатели и 300 млади юристи, завършили в последните 3 години. Изследването бе представено на национална конференция на тема "Реформа на висшето образование по специалност право", организирана от Фондация "Български институт за правни инициативи", под патронажа на правосъдния министър Маргарита Попова.

Интервюираните работодатели – адвокатски кантори, бизнесмени, държавна и общинска администрация, съдебна система и нотариални кантори са по-критични към образованието от студентите, макар и в оценките да няма драстична разлика.

Като цяло работодателите са приели, че юридическата подготовка на повечето млади юристи е твърде теоретична и затова навсякъде се предвижда допълнително обучение за постъпващите. По тази причина много от работодателите в частния сектор наблягат на езиковата подготовка и уменията за работа с компютър при първоначалния подбор за назначаване на работа. Става въпрос обаче не просто за знание на чужд език, а за добри познания по юридически английски, което е сложно дори и за успешно завършилите английска гимназия.

Поради липсата на добра практическа подготовка младите юристи се затрудняват при решаването на по-сложни или гранични казуси - в рамките на обучението на тях им се предлагат предимно по-ясни и изчистени примери, а реалните казуси са много комплексни. Не умеят да аргументират правни становища, затрудняват се да разграничат важните факти и обстоятелства от маловажните, имат проблеми с правните термини и квалификации, изобщо не умеят да изготвят каквито и да е правни документи, а на всичкото отгоре дори се затрудняват да се ориентират в отделните институции, не знаят към кого трябва да се адресира дадена молба, писмо, къде да се заведат документи и др. Не може да си учил две години процес, а да не си в състояние да напишеш една искова молба, формулира негодуванието си работодател при интервю за "Алфа рисърч".

В едно нещо работодателите са единодушни – има съществена разлика в качеството на подготовката в различните юридически факултети и сред тях на челно място, с огромна преднина изпъква факултетът на Софийския университет (72%), на второ място, но с много голяма дистанция е УНСС(21 %), следван от Великотърновския (16%) и Пловдивския университет(15%). Университетите, които дават слаба подготовка са Варненския, Бургаския, ЮЗУ, Русенски, Нов Български университет.

Тази класация почти напълно съвпада с единствената практическа класация на юридическите факултети, която се прави в България – на Висшия адвокатски съвет. От две години на база на резултатите от изпитите за влизане в адвокатурата (които се провеждат два пъти годишно през юни и ноември), ВАС прави статистика и на издържалите изпита според ВУЗ-а. Председателката на ВАС Даниела Доковска обяви, че традиционно най-високи резултати има СУ"Климент Охридски", от чиито възпитаници изпитите издържат между 51 и 63 % (средно 57%). На второ място е УНСС (средно 35%), следван от Великотърновския, Русенския и Пловдивския. На последно място е ЮЗУ, чиито студенти имат 16 % успеваемост при класирането.

Средно около 31 % от явилите се (за цялата страна) издържат изпита, което според Дoковска е нормален процент. В другите държави процентът на успеваемост е между 25 и 35.

"Тези данни за качеството на образованието в различните факултети у нас са много полезни. Наша грешка е че досега от деликатност не сме ги представяли, но вече ще ги оповестяваме, защото родителите трябва да знаят в какво инвестират за образованието на децата си и децата също трябва да знаят какъв избор правят", заяви адвокат Доковска.

Според нея голяма грешка е че практическият стаж е толкова кратък, а изпитът след него е толкова формален, вместо той да отсява хората с некачествено образование. Даниела Доковска даде пример от своята практика – получила жалба от кандидат за адвокат, в която председател било изписано с "ц", а адвокат с "д" – "прецедател" и "адвокад". Усъмнила се, че този човек наистина е завършил право и проверила в съответния ВУЗ дипломата под този номер на чие име е – оказало се, че човекът наистина не само е завършил средното си образование с този правопис, но и успешно се е дипломирал като юрист, минал е и практическия изпит.

Много от присъствалите на конференцията юристи - съдии, адвокати, от академичните среди и др. се съгласиха почти единодушно, че преди да се търси владеенето на английски език, трябва да се осмисли, че основният проблем е лошото владеене на български език, заради общото лошо ниво на образованието.

Посланикът на Франция в България Етиен дьо Понсен, който присъства на дискусията, препоръча по-ефикасен контрол върху връчените дипломи, както и контрол по отношение на акредитацията на ВУЗ-овете, засилване на практическата насоченост на образованието още от началните курсове. Прозрачност на критериите за акредитация препоръчаха и други наблюдатели. Има преподаватели, които работят на 7 места, по 7 трудови договора, какви студенти ще възпитат тези хора, каква ценностна ориентация ще им дадат, запита Теодор Дочев от Български институт за правни инциативи.

Проф. д-р Красимира Средкова и деканът на ЮФ на СУ проф. Тенчо Колев представиха и другата гледна точка: не може професорът да взема значително по-малка заплата от тази, която бившият му студент получава при старта на своята кариера като младши съдия. Навремето заплатите на професорите по право са се равнявали на заплатите на съдиите във Върховния съд. Преподава се при мизерни условия, затова и резултатите са такива.

Източник: http://www.legalworld.bg