В Заседателна зала 1 на Ректората на Софийския университет ректорът проф. дин Иван Илчев удостои проф. дфн Милко Петров с Почетен нагръден знак „Св. Климент Охридски” - първа степен. Проф. Петров е отличен с решение на Академическия съвет на СУ за цялостната си научноизследователска и преподавателска дейност.
Проф. Милко Петров е доктор на филологическите науки и преподавател по чуждестранна журналистика и изграждане на имидж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист в печата - в. "АБВ", в. "Отечествен фронт", в. "Епоха". Специализирал е в САЩ, Германия и Франция. Преподавал е в редица университети у нас и в чужбина. Преподавател е в катедрата на ЮНЕСКО „Комуникации и връзки с обществеността” в Софийския университет. Автор е на пет книги и над триста научни публикации, разглеждащи въпросите на журналистическата теория, световната журналистика и персоналния имидж.
Проф. Петров благодари за оказаното внимание и отбеляза, че от години се занимава професионално, теоретично и исторически с различни аспекти на журналистиката. По думите му, две са най-важните неща, на които се е опитал да научи студентите си през изминалите години. На първо място винаги ги е съветвал никога и по никакъв начин да не бъдат различни от онова, което се случва. Той припомни думите на Стендал, че литературата е огледало, което показва и калния път, и разкошната долина, и залеза, и мрачното небе – и по никаква причина не бива да чупим огледалото, тъй като то не е виновно. Проф. Петров отбеляза, че най-важното е да не произвеждаме криви огледала. Въпреки това студентите трябва да бъдат подготвени не само за качествената, но понякога и за обикновената, жълта, сензационна журналистика. „Важното е да бъдем адекватни и верни на живота, който отразяваме”, каза проф. Петров.
Друг важен принцип, на който той учи студентите си е принципът „надежда”: „Успеят ли да убият принципа „надежда” в един народ, всъщност той се разпада като общност”, подчерта проф. Петров и пожела на присъстващите да имат радостния смях на детето, което всяка сутрин усмихнато протяга ръце и иска да прегърне света около него с радостта на познанието и готовността за съпричастие.