Книгата е съвместно издание на Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, Държавна агенция „Архиви” и Националния исторически музей.

Доц. Цветана Кьосева завършва история в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента изпълнява длъжността директор на Националния исторически музей, като през последните шест години е била негов заместник-директор.

Изданието ще бъде представено от Росен Тахов, заместник главен редактор на вестник "Поглед".

„Първите дами на Царска България” увлекателно разказва малко познатите истории на 17 съпруги на премиери на царска България - Мария Бурмова, Екатерина Каравелова, Рада Цанкова, Евантия Радославова, Христина Константин Стоилова, Поликсена Стамболова, Султана Рачо Петрова, Рада Данева, Анна Станчова (графиня де Грено), Юлия Малинова, Мария Гешова, Рада Теодорова, Милена Даскалова Стамболийска, Констанца Ляпчева, Райна Мушанова и Евдокия Филова. Кьосева се позовава на неизползвани документи от личните фондове на политиците.

Българският читател знае много за една от истинските първи дами на българското висше общество - Султана Пантелеева Хаджиминчевич. Интелигентна и привлекателна, тя е перлата на всички балове и приеми. Произхожда от много заможно семейство. Дядо й д-р Хаджиминчевич е един от най-богатите българи в Румъния, втори по богатство след Евлоги Георгиев. Баща й Пантелей Хаджиминчевич е първият директор на Александровска болница след Освобождението. Султана завършва френския кралски колеж на румънската кралица Кармен Силва в Букурещ, където учи чужди езици, салонен етикет, рисуване, пеене, музика и др.

През юли 1885 г. Пантелей Хаджиминчевич с децата си се премества да живее в София. По това време Султана става обект на дръзкото ухажване на 24-годишния Рачо Петров, който вече е началник на Генералния щаб на армията. “Мойта Султанка е глезена, ти нямаш дори покрив, за да я подслониш, какво ще й предложиш?”, отблъсква доктор Минчевич първата визита на Рачо Петров, син на шуменски кръчмар. През есента на същата година избухва Сръбско-българската война. Рачо Петров се прочува като герой и е награден с орден за храброст ІІи парична награда от 60 хил. гроша. С тези пари той купува чифлик в Белово.

И въпреки че баща й не е дал официално съгласието си за сватба, проявявайки характер, 16-годишната Султана тайно се омъжва за Рачо. За тогавашното време

това си е направо ерес

Д-р Хаджиминчевич е огорчен и не иска да види дъщеря си, защото отлично съзнавал, както пише по-късно Султана, че “нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мене”.

През 1887 г. Великото народно събрание избира Фердинанд Сакс-Кобургготски за български княз. Майор Рачо Петров е назначен за негов флигел адютант. Тази му длъжност го превръща в член на свитата на монарха. Княз Фердинанд, който се е отличавал с вкуса си към всичко красиво, веднага забелязал съпругата на адютанта си и задължително я канел на всички прояви в двореца. Султана не криела благоволението на монарха. Злите езици по онова време дори твърдели, че Рачо Петров до голяма степен дължал бързата си кариера на качествата на жена си и най-вече на фриволното й поведение спрямо княз Фердинанд. Свободното държание на Султана по време на баловете родило и десетки слухове за нейни връзки. В архива на Рачо Петров се съхраняват доста анонимки, в които негови “другари” го предупреждават: “Мустакати Рачо - пише в една от тях, - не се ли срамиш да разхождаш жена си, любовница на десетина други мъже твои началници и другари? Не те ли смущава отвращението на обществото от тебе и от безпътната ти жена?”

На 6 май 1903 г. Рачо Петров е назначен за министър-председател и управлява до 23 октомври 1906 г. Като премиерша Султана се развихря и скандализира добрите нрави с прекалено свободното си държание, със своя грим (Султана си позволявала да употребява белило и червило - нещо, което по това време нито една българка не прави), но най-вече, че сядала редом с мъжете и пушела цигари. По френски маниер тя въвежда за пръв път у нас модата на частните салони и соарета. Урежда ги в дома си на ул. “Шипка” 21 в София. Тук се събира държавният и интелектуалният елит на България. Никой не можел да устои на поканата на първата дама и нейния чар! И макар че след вечерите повечето от поканените клюкарствали злорадо по адрес на премиершата, всички очаквали с нетърпение следващата сбирка.

Идилията в семейството свършва през 1906 г. във връзка с т. нар. афера “Шарл и Жан”, в която Рачо е обвинен в корупция по повод доставката на патрони за армията. През 1915 г. България се включва в Първата световна война. След завладяването на Македония от българската войска ген. Рачо Петров е назначен за началник на Македонската военна инспекция със седалище в Скопие. Султана решава да отиде в Македония, за да занесе на войниците тютюн, чорапи и подаръци. В Скопие започват големите й разочарования. Рачо е прибрал в жилището си жената на бившия сръбски пълномощен министър в София Елиза Балугчич. Унижена, Султана се връща в София.

Датата 19 февруари 1920 г. е началото на падението на Рачо Петров. Той е арестуван за афери и далавери, кражби от доставки на оръжие и е изправен пред военнополеви съд. Обвиняват го, че е бъркал в държавното съкровище при строежа на жп линии, че е правил гешефти в Македония, че е уронил престижа на България. В обемистото дело, събрано в цели пет тома, е записано, че генералът е придобил незаконно огромен брой имоти.

Осъждат го на 75 години затвор

при все че тогава той е на 59 години. Султана е призована като свидетел по делото. Тя се държи изключително достойно. “Не казах нищо пред съда. Рачо Петров ми е бил повече от 25 години другар и съпруг. Правосъдието си каза думата, моята е излишна” - записва тя в дневника си. Рачо Петров изважда късмет и прекарва само 4 години в затвора, откъдето е освободен след амнистията, дадена през 1924 г. от правителството на Александър Цанков.

Още преди това Султана решава да се разведе с него. На 19 ноември 1919 г. Духовният съвет при Софийската митрополия издава Решение №166, с което разтрогва брака между съпрузите “по вина на мъжа”. Свидетел на Султана е самият Тодор Александров, български революционер и член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация. Като виновник за развода на Рачо Петров не се разрешава да се жени през следващите две години. Отнема му се завинаги възможността да встъпи в брак със сръбкинята Елиза Балугчич. С това обаче сагата не свършва. През следващите години бившите съпрузи водят един срещу друг поредица от дела за имоти и скъпоценности.

След амнистията от 1924 г. Рачо Петров излиза от затвора и заживява щастливо с Елиза Балугчич. През 1929 г. решава да оспори решението на Духовния съвет от 1919 г. в частта, забраняваща му да встъпи в брак с метресата си. В началото на 1930 г. нов състав на съвета ревизира решението и на 69-годишна възраст Рачо се оженва за Елиза. Султана е бясна и пише остро писмо до Софийската митрополия, в което заявява, че вярата й в православието е накърнена и тя скоро ще премине в униатската църква.

В отговор Рачо Петров решава да оспори и решението за развод със Султана в нейна полза. По този повод между двамата се води огромна битка, превърнала делото в “развода на века”. Султана се опитва да спечели на своя страна банкера Атанас Буров, който по това време е министър на външните работи и на изповеданията и има голямо влияние върху Светия синод. Тя носи на ръка на Буров подкуп от 100 хил. лв. и го моли да каже пред съда, че Рачо Петров е натрупал богатствата си благодарение на нея, на нейната зестра. Пресметливият Буров обаче й иска два милиона, които тя му отказва. Рачо научил за това предложение и веднага дал на банкера исканите пари.

Султана наема седем от най-известните български адвокати, повечето професори, които по това време защитават дела само за над един милион лева. Срещу парите, които получава, Буров наема за Рачо Петров млади и способни адвокати. По този повод той записва в спомените си: “Облякох ги (младите адвокати - б. а.) нарочно в нови черни костюми, купих им бели ризи от коприна и папийонки - черни. Хубави момци се изправиха срещу

грохнали старци професори

Затворихме се в една стая девет часа и репетирахме - какво ще стане в съда. Аз трябваше да отработя двата милиона, които бях получил... Пуснах агентурата на банката си след агентурата на госпожа Султана - защото и тя имаше банка... И почна борбата.”

Казват, че пред съда Рачо Петров представил любовни писма, писани от Султана до различни мъже, а също и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в Евксиноград и на плажа в Остенде, заедно с румънския принц Карол. В неравната битка Султана е сразена напълно. През 1934 г. Рачо получава развод по нейна вина и й отнема всичко. Тя губи 366 млн. лева и се преселва да живее съвсем сама на улица “Денкоглу”. А Буров спечелва 6 млн. лв. от делото.

Султана умира от пневмония на 16 ноември 1946 г. на 76-годишна възраст. Докрай остава изискана дама.

Източник: Вестник "Труд"