Фрактал произхожда от латинската дума fractus /неправилен/ и е понятие от нелинейната математика създадено преди десетилетие от френския учен от полски произход Беноа Манделброт. Евклидовите математически инструменти се оказаха недостатъчни, за да опишат реалния свят, който ни заобикаля. За генерирането на сложни форми като профила на една планина или дървесно листо са необходими геометрични форми, които възпроизведени многократно и в различни мащаби пресъздават точно цялостната картина. Геометричните форми, които наред с другите си особености съдържат модела за самите себе си в всяка своя част, се наричат фрактали. Те завладяха почти всички области на живота като се почне от естествените и социалните науки, до изкуството и компютърния дизайн. Считаните за безмислени измишльотини на скучаещи математици , фракталите обясниха такива сложни феномени и структури като разпределението на звездите във Вселената, алвеолните разклонения в белия дроб, дифузната граница на облака, ценовите флуктуации на пазара и т.н.

Фрактални форми се наблюдават във цялата природа и в различни мащаби. При графичното повторение на една нелинейна формула се получават хаотично разпръснати точки, които могат да наподобят листа на папрат или раковина, да възпроизведат всяка една форма, родена от природата.