Такава беше идеята на участниците в двудневната Международна конференция "Европа 2020 - гражданска визия".

Основната тема в Панел 2 - "Европейското културно пространство и идентичност", модериран от ръководителя на Катедра "Европеистика" в Софийски университет „Св. Климент Охридски” - доц. Ингрид Шикова, бе общата европейска идентичност и в частност ролята на младото поколение в нейното изграждане. Доц. Айнарс Димантс от Училището по бизнес администрация в Рига разясни европейските идеи в Латвия, а Аймерик Шасенг от Асоциацията "Европейски алтернативи" - Франция говори за изграждането на Европа като за въпрос на поколения. Връзката между гражданство, разнообразие и образование потърси в изказването си Джани Алтавила от италианската Мрежа на активни европейски граждани. Ханс Йорг Тренц от Хумболтовия университет в Германия говори за колективните идентичности и изработването на европейската конституция, а Харис Никокавурас от Средиземноморската SOS-мрежа - за доброволчеството в ЕС. Проф. Пауло-Вила Майор от португалския университет "Фернандо Песоа" се спря на въпроса за европейското гражданство като труден път между многообещаващ потенциал и горчивина. Румяна Камберска от Софийски университет „Св. Климент Охридски” представи политиките за деца ЕС-2020, а Херберт Хойс (Германия) подробно описа важните въпроси, свързани с ромите в Европа. Своеобразен принос към гражданските визии, свързани с Панел 2, направи и авторитетният германски евродепутат Дорис Пак: председател на Комисията по култура и образование в ЕП. Тя пристигна в София, за да говори на заключителната сесия на конференцията и сподели: "ЕС е единственият гарант за опазване на различните културни идентичности, тъй като за щастие няма "една обща" европейска култура. Съществуват хиляди европейски култури и всяка от тях заслужава да бъде опазена. Единствената гаранция за това е именно фактът, че ЕС няма "една култура", която да засенчи всички останали, а представлява общо пространство, в което всички култури могат да съжителстват спокойно и да се обогатяват, черпейки от обмена помежду си."

Участниците в Панел 3 - "Солидарността в ЕС - споделена отговорност за развитие", модериран от директора на Европейския институт Любов Панайотова, се фокусираха върху няколко основни теми, главната от които беше Кохезионната политика на ЕС и нейните икономически, социални и териториални измерения. Втората обхваща разширяването на ЕС, перспективите на Турция и развитието на Източното партньорство. По отношение на Турция се налага изводът, че преди всичко трябва да се изясни перпсективата пред тази страна в отношенията й с ЕС. Третата – наред с тенденциите за миграцията, включва възможностите за свободно движение на хора и мобилността на трудовия пазар и трансграничното сътрудничество. Детайлно бяха очертани препятствията – както гранични, така и политически – за утвърждаването на европейската солидарност. Бе отделено време за дебат по въпросите за борбата срещу бедността и мерките за финансово включване на уязвимите групи. По темата за Социална Европа беше акцентирано също върху гъвкавостта на пазара на труда и степента на сигурност, която той дава на заетите. Александра Соци от Института за публична политика в Румъния говори за обновения европейски социален дневен ред и как се изправяме срещу социалната реалност в Европа. Двама германски представители - Андреас Войдих и Щефан Помер, представиха инициативите и новите тенденции в трансграничните трудови пазари в Европа. За социалното включване като начин за борба с бедността говори Ханс Грос от австрийската Мрежа на потребителите. Евродепутатът Кристиан Вигенин, който е председател на Делегацията на ЕП Евронест, се спря върху Източното партньорство и предизвикателствата пред него през следващите години. Марк Гарсе от базираната в Белгия Интер-регионална асоциация по здравни проблеми говори за приносите на ЕС към неговите граждани, а директорът на Центъра за икономическо развитие Мария Прохаска - за бъдещето на Flexicurity. За икономическите, социалните и териториални измерения на кохезионните политики говори доц. Милена Стефанова от Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Недзад Мемедович от макенодския Център за проучване и правене на политики се спря върху промените и предизвикателствата пред миграцията след либерализирането на визовия режим на държавите от Западните Балкани. Ролята на гражданското общество в европейската социална политика очерта проф. Теодорос Скеларупулос от гръцката организация EPEKSA. Политологът от Софийски университет „Св. Климент Охридски” Владимир Шопов говори за границите и политическите препятствия пред европейската солидарност.

Източник: europe.bg