Още с първото си идване в България проф. Норберт Рандов е не само съпричастен на културния и най-вече литературния живот у нас, но и активно се включва в него. Той има сериозни заслуги за изследването на немско-българските културни отношения. Като пример за това е неговото активно участие в проекта на покойния проф. Атанас Натев "Усвояване и еманципация. Встъпително изследване върху немската култура", 1997 г.

Норберт Рандов участва редовно в конгресите но българистика. Пример за научните му постижения е изнесениятот него доклад на II Международен конгрес по българистика в София, 1987 г., за "История на българите в Мизия от Иохан Кристиан фон Енгел" от 1797 г. Научните му изследвания са отразени в редица публикации в България и Германия като "Българската художествена литература на чужди езици 1944 - 1957 г.", "За 70 -годишнината на българския поет Атанас Далчев "(на немски език), "Пенчо Славейков и Готфрид Келер", "Проблеми на новата българска литература", "Вапцаров и книжовният български език", "Приятелят на славяните Георг Адам и отношението му към българската литература", "За възникването на първия славянски литературен език"(на немски език) и други.

Особено значими са заслугите на Норберт Рандов в областта на художествения превод от български на немски език. За отбелязване са преводите му на "История славяноболгарская" от Паисий Хилендарски (придружен с научно ерудиран послесов), на "Панонски легенди", "Житие и страдание грешного Софрония", както и на лириката на редица български поети, между които П.Яворов, Хр. Смирненски, Ат. Далчев, Ал.Геров, М.Иванова и други. Не по-малък е приносът му с преводите на белетристика като "Под игото" от Ив. Вазов, "Бай Ганьо" от Ал. Константинов или разказите на Св. Минков, Ив. Петров, Ив. Радоев и А. Дончев. За отбелязване е и участието му в издаването през 2009 г. на "Дневника на Борис Делчев".

Не случайно на Норберт Рандов са присъдени поредица отличия: Награда "Паисий Хилендарски" за българистична дейност (1985), Орден "Стара планина" I степен (2001), Германски орден за заслуги I степен (2009). През 2004 г. му е присъдена титлата Доктор хонорис кауза на ШУ "Константин Преславски", а през 2007 г. на Благоевградския Университет "Неофит Рилски".

На церемонията присъстваше ректорът на Университета в Букурещ и един от бележитите специалисти по френска литература в България – проф. Йоан Пънзару, който в късния следобед ще изнесе лекция на тема „Загадките на Псевдогениевра”. Непосредствено преди тържествената церемония проф. Пънзару и ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски” – проф. Иван Илчев, обсъдиха възможностите за сътрдуничество в условия на криза.