Проф. Венче Спасова Попова е родена на 11 януари 1931 г. в Свищов. Средното си образование завършва в София и веднага е приета за студент по българска филология в Софийския университет. Завършва през 1952 г., а от следващата е аспирант на проф. Любомир Андрейчин по съвременен български език във Филологическия факултет. От 1956 г. е хоноруван асистент , а през 1958 г. заема редовно асистентско място. Доктор по филология от 1966 г. В периода 1968-1969 г. специализира сърбохърватски език и славистика в университетите в Нови сад и Белград в бивша Югославия. През 1974 г. се хабилитира за доцент, а от 1990 г. е професор по български език.

Проф. В. Попова чете в Софийския университет курсовете по съвременен български език; История на българския книжовен език и Стилистика. Активно участва и в изграждането на преподаването по български език в Пловдивския университет, където дълги години води преподаването по История на българския книжовен език и по Стилистика.

Важна част от дейността на проф. В. Попова заема международната българистика и славистика. Чете лекции по български език в Ягелонския университет в Краков, Полша (1964 – 1966 г.), преподава български език в университетите в Упсала и Стокхолм, Швеция (1975 - 1978), води лекции в Регенсбург (1978) и Хамбург (1982), Германия и в Сидни и Мелбърн, Австралия (1985). В периода 1974 – 1988 г. е директор на Международния летен семинар по български език и култура.

Проф. В. Попова е член на Съюза на българските журналисти, на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на филолозите българисти, на Международната комисия по славянски книжовни езици към Международния комитет на славистите. Председател е на Българо – полската комисия за съвместна филологическа дейност. За отбелязване е и дейността и в Специализирания съвет по езикознание и във Висшата атестационна комисия.

Научните приноси на проф. В. Попова, според проф. Радка Влахова, са белязани от значимост и актуалност на проблематиката, новаторство в изследователския подход, научен кураж при отстояване на позициите и богат идеен заряд.

Документите, съставна част на фонда, са дарени в Университетския архив от дъщерята на проф. В. Попова – проф. Калина Бахнева. Всички са в добро физическо състояние, тъй като до предаването им са съхранявани в жилището и не са били изложени на вредни влияния.

Голяма част от документите отразяват дейността на проф. В. Попова в Международния летен семинар по български език и култура. Семинарът започва да се провежда ежегодно от 1962 г. насам. Организира се от Факултета за Славянски филологии с помощта на Министерството на образованието. В рамките на един месец през лятото в България си дават среща българисти и слависти от целия свят, като по този начин научават български език или затвърждават знанията си по него. Във фонда са запазени множество писма и снимки на участници в Семинара и на българисти и слависти, с някои от които В. Попова е поддържала кореспонденция в рамките на повече от 30 години. Поради кореспонденцията на различни езици и изписването на имената на подателите им по различен начин, кореспонденцията в описа е подредена както следва: във всеки раздел са представени първо българските кореспонденти, подредени по азбучен ред на фамилното им име, след това са кореспондентите от България, подписали се само със собственото си име. Следват кореспондентите с имена на латиница, класирани по същия начин. Накрая са представени чуждестранните кореспонденти, написали имената си на български език. Част от кореспондентите не са идентифицирани, поради невъзможност да се разчетат подписите им.