В епохата на Ранното ново време и на ХІХ в. в югоизточния ъгъл на Стария континент си дават среща три имперски модела – османският, хабсбургският и руският. Въпреки различните религии, към които управляващите династии на посочените империи принадлежат, начинът на упражняването на властта в Югоизточна Европа като цяло има редица сходства. Тази специфика не се променя особено и след появата на новите автономни и независими държави на Балканите през ХІХ в., където успоредно с модерните европейски институции продължават да съществуват традициите на неформалната власт и авторитет.

Целта на научната конференция е да се проследят в исторически план различните форми на могъщество и влияние, на власт и неформално влияние в югоизточния регион на Европа. Широкият хронологически диапазон от четиристотин години ще позволи да се откроят дълготрайните тенденции, както и да се локализират особеностите с не толкова продължителна жизнена характеристика. Полуостровът, от друга страна, е контактно средище между османските Балкани, хабсбургска Югоизточна Европа и руските територии в близост до долното течение на Дунав, но той също е и мястото, където може да съществува неимперска държавност в лицето на малките югоизточни автономни области, васални княжества и независими монархии. Така установеният различен социален ред, който има своите конфесионално-цивилизационни особености, през периода на ХVІ-ХІХ в. се придвижва, макар и с различна скорост, по коловозите на модернизацията. Югоизточна Европа обаче запазва до голяма степен онези властови специфики на формална и неформална власт, които приближават региона повече към левантийско-ориенталските традиция, характерни за Източното Средиземноморие, отколкото към по-структурираните и властово по-ясно дефинираните общества на Средна и Западна Европа.