Проф. Изабел Пиреш де Лима е родена на 10 Юли 1952г. и е доктор по португалска литература и професор във Филологическия факултет на Университета на Порто, Португалия. Била е депутат в VІІІ, ІХ и Х Асамблея на Португалската република от парламентарната група на Социалистическата партия (1999 – 2009 г.) , както и Министър на културата на Португалската република в ХVІІ Конституционно правителство (2005-2008 г.) . От 2006 г. проф. Лима е член на Управителния съвет на Международната асоциация на лузитанистите. Автор е на стотици статии и над десет монографии, посветени на португалската литература от ХІХ и ХХ век.

Ето какво каза проф. Изабел Пиреш де Лима в интвервю за uni-sofia.bg.

За първи път ли сте в България? Какво друго успяхте да видите, освен гостоприемството на Катедрата по испанистика и португалистика?

Първото ми посещение в България беше през 70-те години. Посетих не само София, но и Пловдив, Рила и други градове. Тогава страната беше много по-различна и това, което виждам сега, е една нова за мен България. Всичко е различно и променено.

Португалският език все още не е достатъчно познат сред българите. Изучаването му (португалска филология) в СУ започва едва през 1992г. Празнуването на франкофонията спомогна много за разпространението на френските език и култура. Какъв кръгозор ще отворят мероприятия като „Дни на лузофонията“ пред и за португалската култура в България?

Тази седмица се срещнах и разговарях с Декана на Факултета по класически и нови филологии - проф. дфн Цветан Теофанов, както и с различни преподаватели. С доц. Яна Андреева обсъждахме различни идеи и проекти, по които бихме искали да работим и занапред съвместно.

Забелязах, че навсякъде във вашите лекции присъства темата за идентичността. Това е един безкраен дискурс до днес, говорейки непрекъснато за обединение, сътрудничество и развитието на организации като Европейския съюз, които са с наднационални обединяващи граници. Къде е мястото на човека? Загубил ли е той идентичността си сред масата от хора?

Предходните XIX и XX век са емблематични за света, тъй като именно тогава започна утвърждаването на нациите и държавите. Аз смятам, че трябва много да се внимава с тази тема, защото е деликатна и хората изпитват определена чувствителност към нея. Националните държави трябва да внимават много, за да не се изгубят като такива, защото в едно обединение от държави ценността е в запазване на самобитността.

Предизвикателствата пред хуманитарните наука са все по-големи, което засяга разбира се и изучаването им в европейските университети. Смятате ли, че бъдещо сътрудничество между нашите университети ще помогне за прогреса и рaзвитието на хуманитарни научни изследвания и образование и как би могло да се случи това?

Да, разбира се. Смятам, че можем да работим в посока на развитие на европейски програми като Еразъм, които да разшират партньорството ни на университетско ниво. По такава линия всички преподавателите биха могли да си сътрудничат все повече и да работят за разширяване на общите проекти и дейности.

Като бивш министър на културата на Португалия, бихте ли могла да дадете съвети за това каква е правилната посока, която ние и нашето образование трябва да следваме, за да можем да вървим напред и да си сътрудничим по-добре с чуждестранните университетски и научни центрове?

Държавите, които са в процес на промяна, трябва много да внимават и да защитават наследството си. В това число културна, образование, изкуство. Формирането на образованието трябва да заема по-малко класическа форма. Изкуството и неговите произведения трябва да се превърнат в съвременни такива. Преди всичко държавата трябва да осигури голяма подкрепа в тази области, заедно разбира се и с частния сектор. Концентрацията на многобройно население в столицата и обезлюдяването на цели райони, както е в Португалия, създава една липса на равновесие в обществото, която няма как да не повлияе и на културната среда. За да не се получава този негативен ефект е необходима деконцентрация на политическата култура.

С проф. Изабел Пиреш де Лима разговаря Мартина Ангелова.