Зигмунт Бауман е едно от най-известните имена в областта на социалната теория днес. Като най-важна своя задача той приема търсенето на модел за съвременното общество. Обръща внимание, че идеята за постмодерността е въведена като набор от отсъствия, артикулирана е чрез фрази, като "изчезнали са", "няма вече", "липсват" и т.н.

У нас Бауман доби популярност с книгата си "Глобализацията: последиците за човека", в която определя глобализацията като новото човешко бреме. Според него тя е поляризирала света на нови номади, които имат нечувани възможности да се местят и да действат от разстояние, и на локализирани хора, за които е невъзможно да се откъснат от своята домашна местност. Новите елити са надтериториални и физически недосегаеми за всеки, който няма разрешение за влизане в тяхната охранявана частна собственост. Националната държава се разрушава, тя се превръща в обикновена служба за сигурност на мегакомпаниите. Новите господари на света не изпитват необходимост от пряко управление, националните правителства са натоварени със задачата да администрират проблемите от тяхно име.

Предлагаме ви откъс от книгата: Глобализацията - новото човешко бреме

Всички говорят за "глобализацията" - широко употребявана дума, бързо превърната в лозунг, в шперц, за който се смята, че отключва вратите към всички сегашни и бъдещи тайни. За някои "глобализацията" е това, което сме задължени да правим, ако искаме да бъдем щастливи; за други тя е причината за нашето нещастие. За всички обаче "глобализацията" е необратим процес; процес, който засяга всички ни в една и съща степен и по един и същ начин. Всички сме в процес на "глобализиране" - а да сме "глобализирани", означава приблизително едно и също за всички "глобализирани".

На глобализиращите процеси обаче им липсва предполаганата от всички еднаквост на въздействието... Глобализацията разделя толкова, колкото и обединява; тя разделя, обединявайки - причините за разделението съвпадат с причините, които съдействат за унифицирането на света. Заедно с появата на планетарното измерение на бизнеса, на финансовия, търговския и информационния поток, се задвижва и "локализиращ", фиксиращ мястото процес. Това, което се явява като глобализация за едни, означава локализация за други; за някои то оповестява нова свобода, за много други става неканена и жестока участ. Подвижността се издига до ранга на най-висшата всред желаните ценности. А свободата да се придвижваш бързо става главният стратифициращ фактор в нашето време.