Тя цели да отговори на въпросите:

„Как да ни забележат в морето от онлайн реклами?”

„Кои са успешните практики в Интернет?”

„Кои са новите тенденции и тайни – директно от кухнята?”

„Социалните мрежи – поредният балон или четвъртата вълна в медиите?”

„Всичко за функциите и значението им в новото информационно общество.”

В първата част гостите бяха гл.ас. д-р Жана Попова - експерт по електронни медии, доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, и доц. д-р Александър Кьосев, директор на Културния център на СУ. Те разискваха с гостите темата за социалните мрежи като медиен и обществен фактор.

Г-жа Попова въведе в темата с връзката между електронните медии и социалните мрежи и как те се допълват и как си вредят.

Доц. Лозанов обособи три етапа в приемането на социалните мрежи. Първият етап е на маргинализация на новите медии. Те се използват от ексцентрици, които търсят нови комуникационни територии, в които да заявяват себе си. Вторият период е на ценностно, технологично и гражданско скарване между традиционните и новите медии. Доц. Лозанов даде за пример миналогодишните протести на Орлов мост, които не бяха добре отразени от традиционните медии, а новите медии не пропуснаха да ги осъдят за това. Третият етап е свързан с последните протести, когато традиционни и нови медии се обединяват и си взаимодействат. Новите медии мобилизират хората частно като граждани, дават нова свобода, но именно традиционните са тези, които легитимират настроенията и ситуациите, създадени от социалните мрежи. „Всички елити на прехода са легитимирани от традиционните медии. Взаимодействието между старите медии и социалните мрежи ще легитимира нови елити, от които ще се родят граждански инициативи”, прогнозира доц. Лозанов.

Доц. Кьосев реши да приложи принципа на „благородния дивак” към социалните мрежи – фигура на отдръпването от нещо познато и превръщането му в странно и непознато, като представи на младите гости една по-различна гледна точка върху социалната мрежа „Фейсбук”: „Фейсбук” ми се видя като един гигантски лексикон на пет континента. Мнението за притежателя на лексикона могат да кажат от Африка, Южна Америка и всички краища на света. Представих си го като едно огромно стъргало, където всички те виждат, общуваш с едни, а другите просто отминаваш.” Той направи препратка към темата за рекламите в социалните мрежи: „Общуването с приятели е безкористно занимание. Рекламите във „Фейсбук” са част от пазарната мрежа, а не от общуването. Те са комерсиални отношения.”

Доц. Кьосев и доц. Лозанов засегнаха темата за събирането на лични данни и различията в отговорността между социалните и традиционните медии. „Традиционните имат ясни журналисти и всеки от тях носи отговорност. Във „Фейсбук” никой не знае кои са администраторите и кой борави с личните ти данни”, поясни председателят на СЕМ.

Гл. ас. д-р Попова допълни, че социалните мрежи сами по себе си нямат претенции да бъдат наричани медии, а започват да бъдат наричани така: „Личната информация започва да се приема като всеобща.”

По въпроса за блоговете мнението на специалистите е, че не е редно частни хора да разискват теми от публичния дневен ред. „Индивидуалната свобода е свобода тогава, когато не нарушава чуждите свободи”, допълни доц. Кьосев.

Във втората част тематиката беше фокусирана върху рекламата в социалните мрежи, професионално мнение за която изразиха Любомир Аламанов от APRA Porter Novelli, Ален Попович от Social Me и Томислав Савов oт Socialevo.net.