„Смях с превалявания“ има всички характеристики да се превърне в любима книга на много хора. Творби, преведени от суахили, урду, арабски, иврит, хинди, турски и всякакви други езици, изучавани в ЦИЕК (Център за източни езици и култури).

Целият проект излиза на бял свят благодарение на г-жа Валя Маринова. Представянето се проведе на 6 октомври от 18:30 ч. в сградата ЦИЕК.

Представяме ви малка глътка от автора Зияд Хаддаш в превод на Мая Ценова.

Зияд Хаддаш (Палестина)

От арабски: Мая Ценова

Кратки разказвателни етюди за страдалческа китара

Страх

В горещото пладне на брега на едно море с огромни вълни и прекрасни хоризонти, девойката от Изтока седеше под сянката на едно дърво самотна, безмълвна, унила, уплашена, сред роднини, които не престават да се надвикват, да дъвчат и да дърдорят, и се боят от голия смях и сияещото слънце и треперят пред морските вълни и неустоимостта на желанията.

Сълзи

Тя седеше на два метра от неговата маса; тя бе самотна, той бе самотен; той не я познаваше, тя не го познаваше; ала някакво силно осенение внезапно падна върху разсъдъка им, начерта им богати раззеленени гледки, танцуващи в съкровена симпатия и общи мечти; от неговите устни се отрони усмивка, от нейните очи се отрониха две големи сълзи.

Сделка

Самотната вдовица от Изтока събираше мълчаливо из ъгълчетата на паметта си разпилените късчета от строшената си радост – синовете и внуците отново заминаха далече и ще мине много дълго време, преди да дойдат пак; самотната вдовица от Изтока помисли за един нов, временен живот, който да държи далече от нея досадата от самотата и ледения полъх на очакването, да й донесе прелестна врява и сладък безпорядък, който да й напомня за внуците й; самотната вдовица от Изтока не знаеше още, че откакто обичните й си заминаха, студентът чужденец от Изтока, който живее сам в малка стаичка срещу нейната къща, наблюдава самотата и скуката й и безмълвието на дома й и чертае съвършен подробен план как ще се нахвърли върху остатъците от залязващата й красота.

Клетост

Нежната девойка от Изтока, която днес се омъжи и сега очаква съпруга си върху меко ложе, се замисли за миг върху съветите на стара приятелка, чието име вече не помни: „Бъди разумна в леглото, отвърни на страстната целувка с кротко докосване с устни.”

Фантазия

Красивата приятелка шведка, с която си кореспондирам от година, ми писа в отговор на последното ми признание, че „никога в живота си не съм спал с жена, че последното ми отиване на море бе преди шест години, че влизането в град, отстоящ на няколко километра, изисква разрешително, което да покажа на войника, който стои на портата на града, и че за един единствен ден съм преброил тридесет и шест юмручни сбивания между шофьорите в моя град”:

„Приятелю мой, творецо, единствено творците са способни да създадат удивителна фантазия – заместител на скучната действителност, в която живее човекът при вас, и сладостен преход към неведоми територии в човешката душа; когато успееш да превърнеш тези удивителни идеи в кратки разкази, моля те, веднага ми ги изпрати.”

Мухаммад Али Таха (Палестина)

От арабски: Мая Ценова

Свещта и вятърът

Съветът на водачите в град Н. се събра да обсъди проблема за свещта и вятъра. На масата имаше купчина книги, които интересуваха водачите и най-значителни сред които бяха Макамите, Пътешествието на Синдбад, десетте поеми от арабската доислямска класика, сборник речи на Аббасидите и сбирка от лайка, конски босилек и вълшебни билки.

- Свещта трябва да се угаси. – каза водачът-бунтовник и декларира абсолютната си подкрепа за вятъра.

Останалите протестираха благовъзпитано и най-младият от тях рече:

- Най-малкото за светлината Бог е дал примера със светилника и нишата.

- Вие не разбирате народните интереси – изкрещя водачът-бунтовник. Светлината е вредна за очите, а очилата са дефицитни и струват скъпо!

И напусна заседанието.

Всички трескаво запроучваха скоростта на вятъра. Съставяха чернова на протокол надълго и нашироко като троянски кон. И решиха: Свещта е по-силна от вятъра!

Прибягнаха до макамите на Ал-Харири и Бади аз-Заман, за да напишат декларация от името на Съвета на водачите. И всеки един от тях излезе, яхнал коня на Саладин (Саладин е имал само един кон!)

Когато излизаха, падна черен дъжд (ветровете носеха добра вест.)

Втурнаха се към медиите и всеки от тях добави по едно изречение. Един избра метода на подписите, друг – метода на Ал-Харири, трети беше модерен, та избра метода на Ал-Муейлихи, четвърти…, пети… (повече от дузина)… Но съдържанието си беше едно и също… „Съветът на водачите знае добре каква е скоростта на вятъра и може да го спре по всякакви начини!”

Водачът бунтовник не чу декларациите. Може би ги знаеше, може би ги помнеше наизуст, както помним „Откриващата сура” от Корана… А може би си беше сложил памук в ушите. А по красноречие техните декларации не се и доближаваха до стиховете на Ал-Мутанабби.

Черните дъждовни капки ставаха все по-големи. Вятърът, който виеше, зарева. Светлината на свещта затанцува.

- Свещта няма да се съпротивлява дълго – казаха учителите в училищата, изчислиха точно силата на вятъра и прецениха силата на свещта.

А хората от махалата рекоха:

- Бог е могъщ.

Един от водачите съчини поема по подобие на поемите от османската епоха, в което нападаше и заплашваше вятъра.

Хората от махалата му ръкопляскаха ентусиазирано.

Ала вятърът не разбира от поезия… Нито от красноречие… Той ставаше все по-надменен и свиреп, зарева, забушува…

Вятърът се превърна в буря. Водачите здраво залостиха железните врати на къщите си.

Танцът на свещта стана по-бърз!

Градският палач обви дебело въже около врата на свещта и рече:

- Достатъчна е светлината Божия. Светлината на свещта е чужда, от страната на безбожниците, вреди на очите на работниците, селяните и войниците, отвлича ги от изпълнението на техните задължения, затова свещта трябва да бъде обесена!

Съветът на водачите се събра на съвещание.

- Аз протестирам – рече един. – Това е варварски метод. Обесването не подобава на нашето цивилизовано общество.

- Няма да си пия кафето сутрин с тебе, палачо! – каза втори.

- Само посмей да минеш през нашата махала! – каза трети.

Заредиха се изявления.

Но градският палач прошепна в ушите им вълшебни думички… И те затанцуваха негърски танц около обесената свещ… и занареждаха мистични слова.

А хората от махалата, които нямат езици, бяха изумени от станалото. Зашепнаха… заговориха си със знаци…

- Светлината е по-силна.

- И биха го, и разпнаха го, а той си остана подобен на тях.

- Остави ги да тънат в заблуждението си.

- На нас ще ни пораснат езици.

- И ръце… … !!

Забележка: Водачът бунтовник и градският палач поканиха съвета на водачите на вечеря ала Харун Ал-Рашид. Всички се отзоваха на поканата.

Забележка към забележката: Врабчето казва, ме фитилът на свещта все още пази искрица!!

(1972)

Източник: http://arabculture.wordpress.com