Конвенцията на Обединените нации за защита правата на децата, водещ текст в областта на закрилата на детето, признава правото на всяко дете да живее с родното си семейство. Настаняването на децата в дом трябва да се прилага като последна мярка, само в случай на крайна нужда. Но в някои държави, които наскоро станаха членки на ЕС, в повечето случаи отхвърлянето от обществото на децата, били те с увреждания, изоставени или, в по-общ план, с някакъв емоционален или социален недостиг, и настаняването им в дом се оказва единствената предлагана алтернатива.Тези практики продължават заради оказвания икономически и културен натиск. Препоръките в Доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 5 март 2003 г. за подобряване съдбата на изоставените деца приканва заинтересованите държави да:

• започнат да прилагат активна политика на дезинституционализация и възстановяване на семейните връзки на детето, като бъдат развити алтернативни видове институционализация, които насърчават връщането на децата в родните им семейства, настаняването им в приемни семейства или в семейни домове, създаването на дневни центрове и др.
• започнат системно да подобряват обучението на действащия персонал с помощта, ако е необходимо, на чужди партньори.

През последните 20 години в Централна и Източна Европа протекоха важни политически, икономически и социални промени, които цялостно промениха разпределението на доходите сред населението. Тези промени веднага се отразиха и на системите на социална закрила за някои и на първо място за най-беззащитните: юношите и възрастните хора.

В България държавните власти институционализираха практиката на настаняване в дом на изоставените деца, което доведе до сериозни последици на първо място от гледна точка на набирането на квалифициран персонал, който към момента е твърде недостатъчен, за да отговори на специфичните нужди на децата. Българските власти си дадоха сметка за положението и обявиха дезинституционализацията на децата за приоритет, а намирането на алтернативни решения за полагането на грижи за тях – за необходимост, именно чрез създаването на дневни центрове.

В Румъния, след значителния спад на раждаемостта през 60-те години на XX в., правителството бързо въведе политика за насърчаване на раждаемостта, като я съчетаха с предоставяне на семействата на възможността да оставят децата си в държавни домове. (Закон 3/1970, с който се урежда оставянето на деца в сиропиталищата). Благодарение на политическата воля съществуващите закони да бъдат променени, законът за изоставянето на деца в учрежденията от 1997 г. беше отменен.

Междувременно, във Франция беше въведена държавната диплома за семейни асистенти (DEAF), която осигурява промяна в правния статут на семейните асистенти. Чрез нея се цели повишаване на качеството на грижите като се въвеждат допълнителни предварителни условия за придобиването й, обогатява се съдържанието на задължителното обучение и се предоставя по-голяма сигурност на тези специалисти. Дипломата цялостно влезе в сила на 1 януари 2007 г., като основната й цел е да позволи на семейните асистенти да имат професионални дипломи, след като преминат задължителното обучение, предвидено в член L. 421.15 от кодекса за социалните дейности и семействата. Във Франция всичките 46 800 действащи семейни асистенти полагат грижи за близо 65 000 деца (тоест средно по 1.7 деца на приемно семейство), със съдебно решение в 9 от 10 случая. Държавната диплома за семейни асистенти удостоверява придобиването на необходимите компетенции, за да могат родителите да посрещат по подходящ начин в домовете и семействата си малолетни или млади подрастващи в рамките на социалното подпомагане на детството или на настаняване след съдебно решение. Обучението, което преминават кандидатите да получат подобен документ, се основава на професионално ръководство (определяне на професията / контекст на действие, ръководство за функциите / дейностите и ръководство за компетенциите), което очертава структурата както на самото обучение, така и на сертифицирането, което доказва придобиването на необходимите компетенции.

Основната цел на проекта „Трансфер на френския сертификат СЕМЕЕН АСИСТЕНТ – AFUE” е да бъдат обучени специалисти в областта на приемната грижа в 3 държави (България, Унгария и Румъния), като се пренесат особеностите на обучението за придобиване на френската квалификация „Семеен асистент”.

Изпълнението на проекта AFUE ще доведе до професионализиране на социалните актьори. По този начин семейните асистенти ще бъдат обучени по-добре, ще бъдат по-компетентни, по-ефикасни и като цяло по-способни да се справят със ситуациите, в които попадат. Способностите им да осъществяват контакт и придобитото ноу-хау ще бъдат доразвити чрез практика в областта на общуването, приемането и придружаването, чрез способността им да реагират в различни по вид и дори спешни ситуации (да наблюдават, анализират и действат), чрез техническите им познания, които използват в ежедневието (хигиена, удобство, сигурност, разговори, хранене и др.), чрез основните им научни познания (психология, педиатрия). Обучаващите организации ще обновят и адаптират предлаганите обучения, които ще бъдат валидирани в 4 европейски държави (България, Румъния, Унгария и Франция).

По този начин проектът подкрепя изработването на обучителна система, включваща общи европейски инструменти, чрез които се насърчава прозрачността и признаването на компетенциите. Планираният подход в рамките на проекта ще въведе понятието за сертифициране на компетенции от гледна точка на професионалните дейности, които трябва да бъдат изпълнявани от семейните асистенти.