47% (или 1064 км.) от границите на България са водни. Най-значителни са източната (Черно море - 378) и по-голямата част от северната (р. Дунав - 470 км.), като те образуват своеобразен воден пояс около нашата страна. Другата част от границата ни (южна и западна) от своя страна е съставена най-вече от планински области с богато биоразнообразие и е наричана "Зелен пояс".

Границите често пъти се определят като 'ничии земи' и към тях не се действа с нужното внимание. По този начин те биват изолирани или прекомерно използвани заради ресурсите, с които разполагат, без да се оказва контрол върху това.

Потенциалът на Черно море и Дунав са огромни в областта на транспорта, туризма, спорта и селското стопанство. България, със своето географско положение, има ключова роля в използването и опазването на тези ресурси. Това се налага, тъй като: рибните ресурси изчезват главоломно и това създава сериозни проблеми за местните общности; управлението на бреговете е хаотично и без научен подход, което води до унищожение на влажни зони, презастрояване и заличаване на местните традиции; големи индустриални проекти застрашават екологията на тези акватории.
Синият пояс на България има нужда от стратегическо планиране и интегриран подход при използването му, тъй като сме свидетели на задълбочаващи се проблеми, които изискват сериозни и навремени мерки.

Половината от есетровите риби в р. Дунав са изчезнали. Специалистите предвиждат в рамките на няколко десетилетия да изчезнат и останалите. Промишленият риболов отдавна е отстъпил на хоби-риболова, поради изчерпването на рибите в иначе все още богатата на биоразнообразие (над 100 вида риба) втора по дължина река в Европа.

Кога България ще създаде първите защитени акватории, където фауната обитаваща Дунав и Черно море да се възстановява?

Кога България ще създаде общи защитени трансгранични зони с цел да се опази природното наследство?

Дали Дунавската стратегия ще подобри ситуацията на европейската река или ще влоши ситуацията, като подпомогне удълбаването на реката и изграждането на големи хидро-енергийни проекти?

На тези и още много други въпроси от публиката ще отговарят експертите от WWF - Дунавско-Карпатска програма и Института за зелена политика.

Заповядайте! Вход-свободен !

29 април от 17:00 часа, Конферентна зала