Още в началото на своята лекция проф. Маклафин уточни, че не се занимава с проблемите на климата, а с биотехнологиите като инструмент.

Земеделието наистина дава много голям принос при промяната на климата, особено с парните газове, които се отделят, не само въглеродния диоксид, но метана и азотните окиси. Промяната на климата е едното обстоятелство, което трябва да се има предвид, другото обстоятелство е увеличаващата се нужда от храна и намаляващото количество земя. Проф. Маклафлин изнесе данни според които производството трябва да бъде удвоено в следващите 25 години. Земеделските дейности трябва да стават все по-продуктивни и да се нагодят към промените.

Проф. Мартина Маклафлин цитира проф. Грийн от Английското кралско дружество за защита на птиците, според когото - ако имаме възможност по-голямо количество храна да се отглежда на по-малко количество земя – това ще увеличи свободната от обработка площ и ще има по-голямо биоразнообразие.

Лекцията ни връща назад в историята, защото човечеството е правило промени в реколтата през последните 10 000 години и може би според съвременните регламенти на ЕС – голяма част от тези традиционни дейности трябва да бъдат забранени. От края на Втората Световна война се използва и облъчването.

Проф. Маклафлин акцентира върху факта, че модерните биотехнологии не са трансгенни, това са по-скоро методите на геномиката, които дават цялостен подход към такъв процес. Съвременната селекция представлява един инструментариум от много и най-различни техники. Научната дейност се занимава и с хранителните характеристики на селскостопанската продукция. Що се отнася до влиянието върху околната страна – важно е намаляването на химическите вещества в селското стопанство. Пестицидният отпечатък върху околната среда е намален с близо 15%.