В Софийския университет „Св. Климент Охридски продължават събитията, част от съпътстващата програма на Тремия международен конгрес по българистика.

Във фоайето пред Музея на Софийския университет бе открита изложба живопис и графика на Йордан Шентов, посветена на Априлското въстание. Изложени са общо 35 творби – негови собствени и от близо 20 автори, които Шентов е събирал повече от 30 години. Целта на художника е да създаде постоянна галерия, посветена на Априлското въстание.

„Това ми е отвътре. Моят прадядо Петър Шентов е бил водач на Бенковски. Той е кръстил селото ни на неговото име – на Бенковски. Може би нещо от там е прехвръкнало в мен да направя всичко възможно да напомня за тези хора, които са дали кръвта си в името на България“, сподели Йордан Шентов.

Първата галерия, която е направил художникът е в село Петрич, откъдето е тръгнала Хвърковатата чета на Бенковски и където се е провело първото и последно негово сражение. Оставил е в местното училище над 50 творби.

„Смятам, че тук, в Софийския университет, е мястото на една такава постоянна е експозиция. Тук се учи история, тук са младите умове. И се надявам това място да се превърне в духовен център към музея на СУ“, допълни Шентов.

Във фоайето на първия етаж в Северно крило беше открита изложбата „Основи на българския парламентаризъм“, подготвена от Държавна агенция „Архиви“. В експозицията може да се види ролята на Русия в основаването и изграждането на българските институции. Има и изложени документи от Първото Народно събрание, както и документи, които са принадлежали на най-видните народни представители, между които са и Петко Славейков и Любен Каравелов.

Изложбата е подредена с тематични акценти. Показани са документи, касаещи териториите, законите , символите – от създаването им до наши дни.

И „Бистришките баби“ запяха химна на писмеността

В Аулата на Софийския университет Светослава Кръстева от Столична община представи кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 година. Събитието започна с кратък концерт на световноизвестната фолклорна група „Бистришките баби“. Те изпълниха три песни от своя репертоар и химна на празника „Върви народе, възродени“.

Г-жа Кръстева заяви, че започва представянето на кандидатурата на София с популярната група, защото „Бистришките баби“ са едно от уникалните наследства на София, част от списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.

„Те са прекрасен пример как София обединява едновременно много древно културно историческо наследство – това са Бистришките баби. Защото техният стил на пеене е предхристиянски с модерно, градско, модерно изкуство. Това е уникален микс“ , уточни Светослава Кръстева.

Тя добави още, че кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. има подкрепата на целия Югозападен регион

Регламентът е общоевропейски – кандидатстват две държави с по един град, т.е. не се конкурират самите държави, а градовете от нея.

„България има силни кандидатури – добави г-жа Кръстева. – Това са Варна, Търново, Бургас, Шумен, Русе. Имаме една прекрасна конкуренция помежду си и живот и здраве – един български град заедно с един италиански град ще са центрове на културата. Нашият стремеж е да сме ние, естествено. Но това е една от най-честните и красиви битки. Всеки един град се стреми да покаже как чрез култура може да трансформира градската си среда, или просто да подобри качеството на живот. Включително и да разреши проблеми, да интегрира малцинства, или да подобри качеството на образованието“.

Темата на София е „Сподели София“. Защото в столицата ни има много споделено минало – архитектурни паметници – както древни, така и от социализма, имаме много споделени пространства – паркове, площади, в които се случват културни събития. „Смятаме, че трябва да споделим бъдещето – култура, разглеждана през призмата на съвременните дигитални технологии, защото това е бъдещето. Културата трябва да излезе извън залите, за да стигне до повече хора и трябва да е модерна, защото трябва да се харесва на младите. Защото днешните 12-годишни деца след 6 години ще са на 18 и ще са ползвателите на тази култура. Ние трябва да имаме визията какво ще искат те да видят в София“, допълни още Светослава Кръстева.