Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 година. Лекар-психиатър и магистър по теология. Работил е като преподавател по психиатрия от 1996 до 1998 година. Бил е преподавател по психология в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в Нов български университет. Народен представител от ДСБ в 40-ото Народно събрание.

Из лекцията на д-р Николай Михайлов:

Срути се една тоталитарна утопия, провали се в сблъсъка с реалността, с глобалния свят, с очакванията на хората. Най-мъчителното не беше недоимъкът, а това, че рафтовете не съответстваха на глобалната реклама на потреблението. Вече имахме образци на хедонистичния свят, които нашето въображение еротизираше. Другият свят беше като Ханаан.

Първите знаменити митинги, за които сте чували – това беше пиянството на един народ, един разрив на енергия. Ретроспективно обаче това бдение на свободата се оказа илюзия. Помня един непознат за мен господин, който промълви на своя спътник , лишен от всякакъв ентусиазъм с равнодушен тон, че всички тези тълпи не знаят смисъла на този преход и това не е свободата, а парите. Смисълът знаят езотериците на прехода, които си имат свои представители на стълбите пред храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Крайната дефиниция на прехода е много по-драматична, отколкото можете да си представите. Младите хора не се чувстват особено дискомфортно въпреки недоимъка. По силата на собствената си възраст те имат дебит на оптимизъм. Разочарованието и апатията са късен дар.

Рухна големият тоталитарен разказ за глобалната дисциплина. Не можеше да бъде понесена систематизираната лъжа „Ще вярваш в това. Ще правиш това. Ще мислиш това.“ Това е много тежко за човек, който носи свободата в себе си и културата да я цени.

В началото на прехода първата катастрофа, която се случи, беше катастрофата на езика. Делничният език въвежда човека в режим на цинизъм. Наблюдават се два типа преживяване на прехода: идеалистичен, продишване на свободата и циничен. Раздвояването е между идеала за демокрация и първоначалното натрупване на капитали.