Дискусията откриха председателката на Студентски съвет – Антоанета Георгиева, и Ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – проф. дин Иван Илчев. Сред официалните гости-участници в събитието са г-н Росен Плевнелиев - Президент на Република България, г-жа Кристалина Георгиева - европейски комисар, евродепутатът г-н Андрей Ковачев, Н. Пр. Коре Янсон - посланик на Дания, представляващ председателството на ЕС, Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия, най-големият нетен платец в ЕС, холандският посланик Н. Пр. Карел ван Кестере.

Г-н Плевнелиев ни върна години назад и цитира декларацията Шуман, в чиято същност заляга идеята, че Европа не може да бъде създадена изведнъж с един единствен план, а постепенно, изграждайки обществена солидарност. За него трудностите, през които минава Европейският съюз, са предпоставка за една по-силна и обединена Европа, един по-устойчив съюз. В духа на идеите на Алтиеро Спинели основни инструменти в борбата с кризата са решителността и куражът. Растежът не може да бъде купен, той трябва да бъде изработен. За г-н Плевнелиев изходът от кризата е не Европа на две, три или четири скорости, а Европа на решителността и отговорността.

„Напоследък е много модерно да се критикува Европа и да се поставя под съмнение бъдещето на еврото и на Европейския съюз“ – отбеляза г-жа Кристалина Георгиева, и конкретно и ясно даде своя отговор на въпроса "Изчерпан ли е европейският проект?" – НЕ . В същия дух се обърна към аудиторията „Колко от вас искат 2010 година България да бъде единак, а не член на Европейското семейство?“ На бъдещето трябва да се гледа и с доза самокритика, това, че бъдещето ни е заедно – не означава, че е гарантирано. Европейският комисар постави акцент върху някои обнадеждаващи факти, сред които, че всеки 10-ти европеец е готов да помага на изпаднали в нужда, тенденция, която нараства през последните две години; най-голям процент българи в сравнение с другите европейски страни са про-европейски настроени и не на последно място – България е една от фискално дисциплинираните държави в Европейския съюз. Г-жа Георгиева не пропусна да отбележи и някои от сериозните европейски проблеми, сред които ниската конкурентноспособност, необходимостта от либерализиране на пазара на труда, от промени в процедурата за патентоване и внедряване на патенти и иновации и от подреждане на приоритетите в социалната политика. Хубавата новина на лошата криза е, че прави невъзможното – възможно, а именно - по-висока политическа и икономическа интеграция. В заключение комисарят се обърна към аудиторията с молба – тези, които вярват в Европа да говорят по-високо и по-често за това, за да се чува и техният глас.

Евродепутатът г-н Андрей Ковачев обедини позициите с една от популярните напоследък сентенции „Отговорът на кризата е „повече Европа!“