В Конферентната зала на ректората проф. Каприев определи монографията като своя сбъдната мечта. „Историята на науката се прави чрез анализ на средната класа, тогава можем да разберем какво е нивото на науката“, каза той. Професорът изтъкна като едно от достойнствата на книгата, че прави паралели със съответните твърденияна български възрожденци. Любопитни му се струват и енциклопедиите за дами. Но сред думите му се откроява идиомът „Можем да научим неща, които не искаме да знаем“, именно това е главното в тази „тъжна книга“, книга в която става дума за щампите и предръсъдъците на европейското мислене.

Д-р Чернокожев не пропусна да изкаже своите благодарности към хората, към които не е успял в книгата, защото са свързани със случването на самата книга: към проф Кирил Топалов, който преди години пуска конкурса за издаване на монографии; към първите читатели на книгата, сред които е проф. Валери Стефанов, които изразяват увереността си, че нещата ще се случат в действителност; към един от тримата най-добри редактори в хуманитаристиката, в чиито ръце книгата има късмета да попадне; към Соня Спасова, която проявява търпение при странирането и г-н Борис Драголов, благодарение на който „една красива книга“ е най-честото възклицание при първите срещи с изданието; към Венцислав Младенов, който довършва започнатото от художника.

Д-р Николай Чернокожиев е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Води лекционни курсове по литература на Българското възраждане, по българска литература след Освобождението и в различни магистърски програми. Специализирал е в университетите в Хамбург и в Манхайм. Бил е лектор по българистика в Кьолнския университет, с който продължава да работи по различни научни проекти. Автор е на книгите „Българската литература – диалогични прочити" (в съавт. с В. Атанасов), „Любен Каравелов и българското възрожденско време", „От Възраждане към прераждане", „Българска литература на XVIII—XIX в. Един опит за история" (в съавт. с Н. Аретов), на множество студии и научни публикации, както и на учебници и учебни помагала по литература за средното училище.

“България: стереотипи и екзотика” проследява генеалогията и функционализирането на стереотипни модели (образи) на България и българите в немскоезичното културно пространство на XIX в. Акцентът е поставен върху художествени текстове на немския пътешественик, журналист, издател и писател Ханс Вахенхузен. За първи път в научен оборот у нас влизат частично преведени и изследвани произведенията му: „От Видин до Стамбул", „Турският казак", „Вампирът. Новела от България" и „Хайдутинът. Повествувание из руско-турската война”. В книгата е приложен (със съкращения) преводът на романа „Хайдутинът".