Семинарът започна с дискусия и дебати около книгата на проф. Улф Брунбауер „Социалистическият начин на живот“ , а участници бяха проф. д.ф.н. Ивайло Знеполски, доц. Даниела Колева, доц. Иван Еленков и доц. Михаил Груев.

Изследването на Улф Брунбауер бе отпечатана 5 години в оригинал на немски език, който бе преведен на български едва наскоро. То представлява поредно проучване на австрийския изследовател и е огромен принос към сравнителното изучаване на социализма. То разкрива подробности от българската социалистическа действителност и преплетеността й с властта и бита на обикновените хора.

Дебатът откри проф. д.ф.н. Ивайло Знеполски, който направи кратко встъпление в темата. Характерното в книгата, което направи впечатление на професора, а и на вече познаващите книгата гости в залата, бе цялостното изследване на факторите на социализма, който от избягвана тема в българската историография се превърна в място, което ражда нови индивидуалности и в крайна сметка - в един отмиращ строй.

„Книжнината на българския социализъм се обогати... Радвам се, че това се случи“ , това цитира доц. Колева от рецензията, която пише преди три години върху книгата на Брунбауер.

А какво всъщност е „социалистическият начин на живот“, това се опитаха да разберат и обяснят присъстващите. Докъде се евфемизира властта, определяйки и действайки в своите граници с универсалните идеи? И въпреки, че книгата има някои неточности относно вътрешната времева структура, тя е път към историята не с типичната хронология, а представлява една модерна алтернатива в преподаването на историята на социализма, сподели доц. Еленков. Тя е един етнографски фокус, който разкрива променящите се идеи, постоянното мобилизане на масите и всаждането на идеологиите в делника, където изследователят стига дълбочина чрез детайлизираните сюжети.

Последен се изказа доц. Груев, който сподели и лични впечатления от познанството си с проф. Брунбауер. Той сподели, че именно безпристрастността на професора, идваща от това, че не е българин, му е помогнала в работата с огромното количество пропагандна литература, която той е използвал за източници. Книгата е първата по рода си в българската историография с такъв тотален подход към социалистическата книжнина въобще. Тя е опит за цялостна реконструкция на историята на комунистическа България.

Започването на семинар, посветен на изследването на социалистическата книжнина, отвори пред академиците въпроси какъв трябва да бъде подходът към миналото, докъде можем да наложим собствените си позиции и колко задълбочени трябва да бъдем. Освободената от ценности наука (по думите на Макс Вебер) ли е науката на социализма?
Така книгата на Брунбауер постави пред българската историография множество пътища за продължаване в българската култура, където до ден днешен няма единно разбиране за социалистическия начин на живот

Мартина Ангелова