Днес в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ започна международната научна конференция на тема „Иран и Балканите в огледалото на историята“ (Минало, настояще и перспективи).
Събитието се провежда по повод 125-годишнината от основаването на Алма матер и 20-годишнината от основаването на специалност „Иранистика“.
Конференцията ще продължи два дни – 28 и 29 май 2013. Вторият работен ден ще се проведе в Центъра по източни езици и култури.
Събитието бе открито от доц. д-р Иво Панов, научен секретар на конференцията. На откриването присъстваха Абдоллах Ноурузи, посланик на Иран в България, проф. д-р Арсалан Горбани, зам.-министър на Министерството на науките на Иран, проф. дфн Цветан Теофанов, декан на Факултета по класически и нови филологии, студенти и преподаватели.
Доц. Панов сподели пред аудиторията, че идеята за провеждането на тази конференция е породила неочакван интерес: „ Бяха подадени над 50 заявки за участие. Получихме и 335 доклада. Само в Иран докладите бяха 12. По един имаше от Сърбия, Румъния, Гърция, Македония, Индия и Босна“.
По повод 20-годишнината от основаването на специалността „Иранистика“ в СУ, доц. Панов сподели, че на фона на 125-годишнината на университета, 20 години изглеждат като прощъпулник. „Но все пак тези 20 години са достатъчни да придобием самочувствието, че сме навлезли вече в дебрите на едно необятно духовно пространство, да разберем какъв тежък, но и благодарен път ни предстои оттук насетне“.
Основаването на специалност „Иранистика“ към Центъра за източни езици и култури при ФКНФ има своята предистория. Преподаването на персийски език води началото си от 1959 година, когато започва изучаването му като факултативна дисциплина в специалност „Тюркология“. След откриването на специалностите „Арабистика“ и „Индология“ тази факултативна дисциплина влиза и в техните учебни планове. През учебната 91-92 година е открита Персийска филология като втора специалност. Като редовна университетска специалност иранистиката се открива през учебната 93-94 година и оттогава редовно се обявява прием на студенти. От настоящата година ще се провеждат занятия и под формата на следдипломна квалификация.
„Днес випускниците на специалността са повече от 100 дипломирани иранисти, реализиращи своите знания и умения в най-различни обществени сфери. Наши кадри работят в Министерството на външните работи, в Министерството на вътрешните работи, в сферата на културата и науката, на туризма и търговията в чужбина“ – заяви доц. Панов.
В краткото си слово посланикът на Иран у нас Абдоллах Ноурузи благодари на студентите, преподавателите, приятелите на иранската култура и писменост, организаторите на конференцията и на присъстващите гости. Той изрази надеждата си, че резултатът от конференцията ще бъде доближаването на иранския до балканските народи.
Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. дфн Цветан Теофанов честити юбилея на специалността от името на деканското ръководство на факултета и от цялата академична колегия. Той сподели, че във ФКНФ функционират 19 специалности на различна възраст, като някои гонят своите стогодишнини: „Както за хората, така и за специалностите има значение на колко години са. Младите са по-енергични, стремят се да докажат своето място. Нашата иранистика вече се е затвърдила като една от добрите специалности. Самият факт, че в програмата на конференцията са се включили толкова именити учени, включително и от Иран, говори за авторитета ни. Темата на конференцията респектира“.
„В конференцията участват не само брилянтни специалисти, но и приятели на Иран. Аз съм един от тях. Неведнъж съм се радвал на иранското гостоприемство, на иранската мъдрост и на иранското красноречие. Неведнъж съм се убеждавал в почитта, която този народ храни към институциите, към държавността, към културата, изкуството и науката „ – сподели още проф. Теофанов.
„Крайно щастлив съм, че се намирам в това научно обкръжение, сред любителите на персийския език и култура“, каза в приветственото си слово проф.д-р Горбани, зам.-министър на министерството на науките в Иран.
Проф. Горбани посочи, че една от основните цели на конференцията е укрепването на връзките между народите. „От древността до ден-днешен езикът е бил връзката и споделянето на мисли между хората. Несъмнено напредъкът на днешния свят е повлиян от свързващата сила на езика. По исторически данни персийският език винаги е бил носител на морални ценности и е имал важна роля в развитието на цивилизацията.“ Той добави още, че провеждането на подобни срещи има огромно значение за развитието на доброто отношение между страните и представянето на културите им.
По-късно днес ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев се срещна със заместник-министъра на науката, изследванията и технологиите на Иран проф. Арсалан Горбани, със заместник-ръководителя на Центъра за международно научно сътрудничество в Министерството на науката, изследванията и технологиите Фаражоллах Талеби и с д-р Сайед Мохаммад Мирхосейни от Газвинския университет. Ректорът посочи, че интересът към езика и културата на Иран е сравнително голям и в момента в Софийския университет се обучават около 60 студенти. Проф. дин Иван Илчев подчерта, че Софийският университет е не само най-старото висше училище, но и най-доброто в България и това се доказва от националните и международни системи за рейтинг, които оценяват обучението и изследванията. СУ предлага обучение в 21 професионални области и във всички тях е начело на националните рейтинги.
