Филмовата продукция „Мъртвите мечти на монохромния мъж” е вдъхновена от зловещия свят на прословутия сериен убиец от 80-те Денис Нилсен. Той е отговорен за 16 убийства в Лондон. По-голямата част от жертвите му са от утайката на обществото и са били гости в дома му.
Остана ми безкрайното претърсване на погубващи барове и последвалите връзки за една нощ ... отминаващи лица и тела, неудовлетворителни знаци на един празен живот. Една къща не е дом. Сексът не е връзка. Ние просто заемаме телата си един на друг в напразно търсене на вътрешен мир.” – Денис Нилсен.
Режисьорът Дейвид Хинтън задава въпроси за желанието и сладострастието. Основан на убеждението, че хомофобията на обществото безрезервно завършва с трагични последици, филмът се спречква с обезпокоителните сили, подтикнали Нилсен да убива за компания.
Епизодичният танцов театър изследва преплитащите се понятия за самота, желание и доверие. Мъжете представят лични ритуали, станали обезпокоителни в тяхната интимност. Кога нормалното става необикновено? Действията им притискат границите на натурализма до екстремното. Пространството се превръща в пейзаж на самота, където ‘природата няма да се погрижи за емоционалната смърт’ и хората са оставени да възкресят собствените си животи.
Дивият, вятърничав секс, основното в същността на хомосексуалните мъже, не е това, което е бил преди. Прибавеният допълнителен проблем за тленността го е направила по-бърз, по-рисков и по-изкушаващо забранен. Присъщата му нарушена функция обаче никога не е изглеждала по-еротична, отколкото в този хомо-еротичен, сластен, с претенциите на художествено произведение, филм.
Заснет в рязко осветено, подчертаващо болката и силата черно-бяло, „Мъртвите мечти на монохромния мъж” прилича на същински кадър на George Platt Lynes, разположен в трескав, затворнически свят, пулсиращ с безсловесни сексуални разкази, дразнещи еротичния апетит и добре поддържани едри мъже. Особено силовата хореография, на места почти акробатична, е подходящо внедрена в градския сексуален реализъм. Широко разпознавани свалячески техники, цигарен дим, угодничество, садо-мазохизъм и фетиши са неспирно вплетени в „танца”.
„Мъртвите мечти на монохромния мъж” е разпределен в
10 "части":
01. "I feel love"
02. "Blind"
03. "The Pedestal"
04. "I just want to be with you -- Alone"
05. "Drum and Dance"
06. "Falling down"
07. "Knock over"
08. "Resuscitation"
09. "Bell chimes"
10. "Stay a while"
3 декември 2010 г.
19:00 часа - Конферентна зала