В експерименталната зона на театър-лаборатория „@лма @лтер” – „Бял квадрат на бяло поле”, в реална среда зрителите имаха възможност да се превърнат в жертви на Лолита – педофилът, докато тя – уверена в успеха си, упорито и манипулативно опипваше клишето „провалено представление”.
Своеобразният сюжет, породил се от случването тук и сега, видимо ни представи Лолита, на която й се повръща от Лолита, в един психологически дуел със своя „Хумберт”, чийто образ покълна в словесната борба с режисьора на спектакъла Николай Георгиев и намери своя „хумус” в публиката на представлението.
Зрителят-жертва се оказа в капана на собствената си перверзия и вина от посегателството към „пукнатината” на Лолита и нейния вътрешен свят го обзе до такава степен, че дори след края на представлението, ТОЙ се стремеше да я закриля и питаше „Защо не си тръгна?”.
Отказът да влезе в ролята на Лолита и органичността на тази Лолита, която имахме възможност да наблюдаваме в театралната-лаборатория, за пореден път показва трупата „@лма @лтер” не само като последовател, но и като продължител на идеите на Йежи Гротовски за "бедния театър" и за "оголения актьор". С един по-комерсиален анонс, ви съветвам да видите: „Лолита–педофилът и Зрителят–жертва в един неравностоен двубой на сцената на Университетския театър.”