Великден е празникът на празниците за всички православни християни. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните – между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с православните

Страстна седмица
Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. Това е последната седмица от великденските пости. В нейния край, от 1 до 3 дни се “тримири" – не се яде или пие нищо, освен вода.

Боядисани яйца
Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започват да се украсяват , ползвайки различни методи с восък, желатин, листа и др.

Великденски заек
През последното десетилетие на трапезата се появява и Великденския заек. Една легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра – тя превърнала една птица в заек, но той пак продължил да снася яйца. В друга немска приказка се споменава Великденски заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. А в Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно със шарени яйца. Така от 18-ти век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

Източник: http://zadecata.com