Трупата на „@лма @лтер“ провокира духовете не само на студентите от международната театрална общност, но и на театрали, културолози, антрополози и критици, които взеха участие в IХия Световен конгрес на университетските театри в Минск, Беларус.

Спектакълът разказва за сложната съдба на три съвременни момчета и едно момиче, попаднали в едноименната Шекспирова пиеса. Преди началото режисьора, Николай Георгиев поставя пред актьорите и зрителите въпроса: „Колко от вас има в този наш, съвременен и жесток Хамлет?“. Идеята за този спектакъл идва от най-авторитетния Шекспировед на нашето време – професор Ян Кот и неговия текст - “Шекспир – съвременен и жесток“. Проф. Ян Кот не експонира въпроса “Какъв е Хамлет?, а “Как се става Хамлет?”, “Кое е хамлетовото в Хамлет?”, “Кое е това, което прави от едни хамлетовци, а от други нехамлетовци?”, и то в един изключително ярък и четлив сценичен прочит.

Беларуският Независим портал написа: „Актьорите отлично донасят своите мисли до зрителя и го правят по великолепен начин, основан на философията на трупата - естетика, философия и практика на българския реформатор – Гео Милев. Очевидно, че достойнствата на спектакъла са в разтърсващата пластика, изразителната мимика и искреното старание на участниците да пренесат юлските жеги в шекспировите страсти. Определено за българските гости фестивалът беше много успешен“

В сайта „Театрална Беларус“ четем: „В спектакъла няма костюми, няма декори, няма театрално осветление, използва се минимум музика. Създателите на спектакъла казват: всичко това е ненужно и ни отдалечава от самопознанието и търсенето на своето Аз, от откриването на Хамлет вътре в нас. Актьорите помолиха да не ги аплодираме. От това, както и от сценичен декор, те не се нуждаят.“

Огромен беше отзвукът и на конгресмените посетили IХия Световен конгрес на театъра – разговори, дискусии, уъркшопи и други превърнаха участието на „Алма Алтер“ в истинско театрално събитие.

Въпреки отзвука и възклицанията на публиката режисьорът Николай Георгиев сподели „Представлението е далеч от онова, което можеше да бъде. Техническите проблеми, сред които липсата на осветление и неизравнените нива на музиката изместиха на заден план впечатленията от живия театър. С наличното статично осветление актьорите получиха маски, които имаха определен ефект върху зрителя, но не доведоха до онова разтърсващо взривяване, което постигаме в живата връзка. Поради липсата на тази живост зрителят по-трудно успя да стигне до това прозрение до което стигнаха хората от конгреса, които изследват процесите, свързващи човешкото същество с изкуството. Те успяха да видят онова, което зад тази маска по-тежко се виждаше. Хубавото на случилото се е, че то не беше миг, то продължи да живее в разговорите, коментарите и т.н. Именно това според мен е задачата на един фестивал, възможност да преживееш различните етапи на усвояването, на влизането, на излизането от него. Фестивалът е съизмерване с другите и със себе си. Това помага за обновяването на идеята. Не може една идея за театър да остане готова и не може тя да бъде завършена, капсулирана, защото това означава смърт. Гротовски винаги е третирал всеки етап от развитието на идеята като още нещо „Това което вече знам - не е интересно, онова което вече съм изработил – не съществува, аз искам да видя онова, което се ражда“.