В един разговор, който предстои да бъде излъчен по BBC 5, проф. дин Иван Илчев застана пред камерите на две студентски телевизии, за да отговори на въпроса „Къде в координатната система на България стои Софийски университет?“.

„Координатната система зависи от това от какъв ъгъл я гледаш“ навлиза в темата проф. Илчев и допълва, че Академичната общност смята, че Софийски университет, Висшето образование и Науката трябва да бъдат един от приоритетите на българското общество. Само, че погледнато от ъгъла на властта Софийски университет е един от важните дразнещи фактори. Той е категоричен, че това всъщност не е лошо, тъй като университетите в своята същност на инакомислие трябва да дразнят властващите.

Разговорът продължава по оста на финансирането на координатната система, където един от основните проблеми е, че Университетът е принуден да приема студенти, без те да имат качествата да бъдат студенти на Софийски университет. България е една от страните, в които се дават най-малко пари за образование, процентът от 4,4 е намален до 3,3. Въпреки това проф. Илчев отбелязва, че средствата биха били достатъчни, ако се спазваше принципът – пари срещу качество. След седем годишно лобиране от страна на Университета се дава определена допълнителна сума за най-добрите в професионалните направления, но тази сума за всичките 52 висши училища е голяма колкото орязаните пари от бюджета само на Софийски университет през 2010 година. Софийски университет е много различен от останалите университети в България, той е изследователски университет. За миналата година държавата е дала 23 млн. лв. за издръжката му, а преподавателите са спечелили проекти за 21 млн. лв. Но тези пари не могат да бъдат преразпределени за заплати. Ректорът не пропуска да отбележи с чувство за хумор и доза сарказъм, че не е проблем до 2020 година в България 36 % от хората да бъдат с дипломи, не е проблем в това да им се дадат дипломи, но е проблем 36% от хората да бъдат с висше образование. Това вече е друго.

На въпроса „Ако принципът на финасиране трябва да бъде пари срещу качество, то какви са признаците на качеството? На колко километра сме от Оксфорд?“, проф. Илчев се смее, че историята е консервативна наука, но съвсем сериозно добавя, че в това професионално направление няма разлика в качеството на предлаганото образование. Спомня си преди няколко месеца среща с двама американски професори по ядрена физика, които са на посещение в Университета като представители на американска фондация с идеята да подкрепят българските студенти по физика. И двамата са завършили Софийски университет. По техни данни в САЩ има не по-малко от 150 професора по физика, завършили Университета. Така че – на въпроса на колко километра сме от Оксфорд, Ректорът добавя „Може би сме в предградията.“

Студентите от Оксфорд са учудени от практиката в България студентите да учат и да работят едновременно. Практика, която според проф. Илчев би била постижение, ако действително инвестициите се влагаха в книги, учебници, в образование. За съжаление обаче фактите сочат друго. Резонно българските колеги от телевизия Алма Матер продължиха темата „Университетът е преди всичко среда... смятате ли, че Академичната общност е подходяща среда?“ . Отговорът не идва след дълго замисляне. Една от темите, които ежедневно стоят на дневен ред пред Ректорското ръководство. За проф. Илчев университетското образование би трябвало да бъде възможност да общуваш с хора с твоите интереси и по-интелигентни от теб, да имаш възможност да спориш, да посещаваш изложби, театри, концерти. Днес връзките между студентите се разпадат. Няма я общата кауза.

По абсциса на точката за привличане на чуждестранни студенти Ректорът отбелязва две основни пречки – от една страна българският език и от друга подписаният с ЕС меморандум за еднаквите условия на кандидатстване в българските висши учебни заведения, според които германски студент по медицина трябва да държи изпити на български език по биология и химия.

В заключение проф. дин Иван Илчев и студентите си пожелаха за близко бъдеще, „за да вървим напред и да имаме образование сравнимо с европейското , финансирането би трябвало да следва качеството. И то не само за Софийски университет. Защото на теория като Ректор на единствения български университет в престижната класация на QS би трябвало да се радвам, но като българин ми е страшно неудобно.“