Представяйки се на аудиторията доц. Светослав Малинов разкри някои политически трикове – сваляне на сако, което скъсява дистанцията, стоене прав, което засвидетелства уважение от една страна, а от друга дава възможност за по-кратко изложение “някои от класическите автори са писали прави и това личи по стила им” – припомни той.

“Аз няма да се доказвам пред вас – нито идват избори, нито съм ваш преподавател” – затова доц. Малинов решава да сподели неща, които смята, че са важни и ще бъдат полезни на студентската аудитория.

“Европейският съюз е десен проект – това е нещо, което за мен стои като очевидност” - и обяснява, че идеята за обединена Европа не би могла да се роди в главата на левите политици, в годините, в които е замислен този проект.

Доц. Светослав Малинов посочва на студентите някои ориентири в изследването на развитието на демокрацията. Един от показателите е доверието в европейските институции, сравнено с доверието в националните институции. Друг често използван ориентир е убедеността на гражданите в гласа на националните институции.

Теорията на демокрацията от античността до наши дни се опира на няколко очевидности – и една от тях е бавни, не много ефективни процедури, които се компенсират с качество и единност на решенията. Лисабонският договор претендира да е решил този проблем и, че е направил съюза по-ефективен и по-демократичен.

Доказателство за демократичността на Лисабонския договор е в увеличените правомощия на Европейския парламент, но всяко увеличение на правомощията на Европейския парламент е посегателство върху правомощията на националните парламенти. И докато потенциалът на Европейския парламент е константна величина, то националните парламенти са на различно ниво. Какво се случва с националните парламенти, за да могат да балансират? На националните парламенти е определена благородната, ключовата функция да бъдат стражи на субсидиарността, едно понятие, което тепърва ще навлиза в употреба и ще измести суверенитета от центъра на дебатите.