В конференцията са потвърдили участие световно известни теоретици на публичната комуникация и медиите от Съединените американски щати, Великобритания, Франция, Израел, Норвегия и други, между които e и Елиу Кац – баща на медийната социология.

Форумът ще се проведе на 10 декември от 09:00 часа в Конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Ректората, Северното крило).

Темите засегнати в докладите ще са от изключителен интерес за журналисти, медийни специалисти и мениджъри, политици и студенти.

Форум „Софийски диалози“ е представял на българската публика световни научни фигури като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Жак Дерида, Пол Рикьор и ред други.

Още по темата: От 70-те години на миналия век насам все по-ясно се очертават напрегнатите отношения между медиите и демокрацията. От една страна медиите са един от инструментите на демокрацията, без тяхната свобода тя не е възможна; от друга страна медиите не са само гаранти на политическия плурализъм и прозрачността, а и все повече се превръщат в основни инструменти за функционирането и трансформирането на обществото. Значението им нараства неимоверно и «четвъртата власт» се превръща в основна власт, при това власт не носеща отговорност за нищо пред никого. Съществуват все повече неясноти относно характерa на тази власт. В тази ситуация, идващите от две посоки – политиката и пазара – деформации в медийните практики, разкриват реалните рискове за характера на публичността и за функционирането на демокрацията. Връзките между медиите и политиката не са еднозначни. Формално медиите са освободени от опеката на политиката, но съществуват силни подозрения за взаимно проникване между власт и медии, за скрити връзки и обвързаности зад гърба на обществото. Но опасностите от манипулирането на общественото мнение отстъпват по сила пред една друга заплаха, породена от зависимостта на медиите от пазара и стремежa за изграждане на подходящи пазарни стратегии за привличане на публика (клиенти), с оглед постигане на финансова сигурност и оцеляване. Именно това е в основата на превръщането им в играчи сами за себе си. Обръщането на медиите към най-широка публика е в основата на натиска им върху политиката. Трансформирането на публичния живот в спектакъл принуждава политиците да правят все по-големи концесии на масовия вкус, загрижени за медийното си битие, за медийните си репрезантации вън от политическите предложения. Това преобръщане на отношенията между политиката и медиите, в полза на последните, се измерва във формулата - «демокрация на мнението».

И така, изправени сме пред деликатния проблем как да се регулират отношенията между медиите и политиката, между медиите и публичната сфера. Но също така и пред въпроса как да се критикуват медиите без да се забравя какво им дължи демокрацията и без да се ограничава свободата на тяхното функциониране. Това не е проблем само на медиите, това е проблем на самата демокрация.