Визитка присъща на мъжкия волейболен колос – Тренто (Италия). Този материал обаче не е за Радостин Стойчев, Матей Казийски, Цветан Соколов, Валентин Братоев и компания, а за Петър Колев, Биляна Драмлийска, Стилия Баракова, Паолина Желева, Кристина Тончева, Мария Мишева, Марина Янева, Ирена Иванова, Ивайла Димитрова и Виктория Накова. Разликата е космическа, но все пак има нещо общо между успехите на тези българи във волейбола – безкрайна любов към спорта, всеотдайност, упоритост, силен характер и родна действителност, която сякаш се стреми да смачка всичко това, но на практика го калява и прави постигнатото още по-сладко.
Само преди седмица десетте момичета от Софийския университет и техният наставник се завърнаха от поредната си успешна мисия зад граница. Те участваха в десетото юбилейно издание на университетския турнир в Милано – EuroMilano 2010. Българките загубиха само една среща и записаха общо пет победи в надпреварата и в спор с още 12 отбора от Франция, Италия, Словакия, Швеция, Чехия, Русия и Сърбия, изоюваха бронзовите медали. Нашите преминават с лекота предварителната група, където победиха три пъти с по 2:0 (поради краткото време, за което трябва да бъдат изиграни мачовете в подобен тип турнири в началната фаза се играе до спечелването на два гейма). Следва четвъртфинал срещу Факултета по архитектура към Университета в Белград, който също е спечелен с 2:0. В полуфинала играта на Софийския университет не спори и макар, че съперникът е съвсем преодолим се стига до загуба за българките. Бесен от поражението, допуснато едно стъпало преди финала, нашият тим буквално помита състава на Университета от Братислава. В лагера на СУ са доволни от представянето, но има и леко разочарование, тъй като преди година те бяха на най-високото стъпало на почетната стълбичка и пиха шампанско от купата на победителя.

В малкото свободно време извън залата, вместо да се втурнат на обиколка из световната столица на модата, дамите от СУ предприеха 3-часово пътуване до Модена, където гледаха на живо победата на БГ Тренто над местния Каса Модена с 3:0.
Отборът се представя изключително силно през миналия сезон, когато играе финал на три международни турнира в Белград, Истанбул и Бейрут, но фортуна обръща гръб на българките и в трите битки.
Някой може да обвини тези момичета, че са виновни за ямите в бюджета на университета си, заради изявите си на международната сцена, макар и повече от успешни, вместо да пестят средства, все пак криза е. Спокойно, това вече е направено, разчита се почти на 100% на самофинансиране и външни спонсори...
Тук приказката свършва и предстои челен сблъсък с реалността на студентския спорт в България. Той е натирен там някъде в скрина в ъгъла на стаята и подава глава най-вече благодарение на индивидуалните усилия на единици преподаватели и разбира се на намаляващ брой студенти, които предпочитат да се поизпотят в залата вместо да вдишат няколко кълба цигарен дим в кафенето.

Може да прозувчи парадоксално, но е факт. Дамите от отбора на Софийския университет са изиграли повече срещи зад граница през последните 12 месеца отколкото в България. Причината е стряскащо банална – през настоящия сезон все още не се предвижда и едва ли ще се насрочи студентско първенство, дори такова, което е в рамките на две-три седмици и се прави за отбиване на номера.
В такава ситуация дори и гении в треньорска професия като Бернардо Резенде, Хулио Веласко и Хю Макъчън няма да искат да застанат на поста на наставника Петър Колев, защото ще трябва да умуват върху революционни методи за мотивация без цели, предизвикателства и да го карат само на сухи тренировки. В конкретния случай обаче на Пепи, както се обръщат към треньора си по-опитните в мъжката и женската формация, не му стига тази авантюра, а регистрира и волейболен клуб към университета и започва работа с деца.

Автор: Калин Трифонов

Източник: http://bgvolleyball.com