Отскоро със съдействието на Българския антарктически институт (в който си сътрудничат Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицинска академия, Министерство на външните работи и Атлантически клуб България) страната ни има свой Национален комитет в международната Асоциация на младите полярни учени (АПЕКС), която организира редица образователни, културни и научни дейности в цял свят, популяризирайки полярната наука сред широката общественост.

Сред най-атрактивните образователни събития на АПЕКС е провежданата два пъти в годината (през март и септември) световна Полярна седмица, в която взимат участие млади учени, студенти, ученици, учители и възпитатели с интереси към полярните региони. По време на полярните седмици всички държави организират арт дейности, семинари и конференции, както и събития, в които известни полярни изследователи от цял свят споделят опита си с ученици и студенти, насърчавайки ги по този начин да станат част от голямата полярна общност.

През септември 2012 г. България се включи за първи път в тази световна инициатива. Учениците от Английската гимназия в София имаха шанса първи да участват във видеоразговор с един изключително уважаван и сладкодумен полярник - португалския морски биолог и антарктически изследовател д-р Жозе Шавиер.

Въпреки сравнително младата си възраст – 37 години, д-р Шавиер има впечатляваща биография и изключителни постижения в областта на науката и образованието. Работи в Института по океанология на Университета в Коимбра (Португалия), както и към Британската антарктическа служба. Бил е на Антарктида 8 пъти от 1997 г. насам, като е участвал в международни проекти с изследователи от над 20 държави. Защитава докторска степен за полярна наука в университета в Кеймбридж, а от две години и преподава там. Има съществен принос за влизането на Португалия в Антарктическия договор, както и за създаването и прилагането на национално ниво на научната и образователна програма LATITUDE60!, станала пример в много държави по света. Представител на Португалия в различни комитети и експертни групи на Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR). Като морски биолог неговата основна област на изследване е поведението на най-големите хищници в Южния океан (пингвини, тюлени и албатроси) във връзка с изменението на климата. Последната му книга "Справочник за главоноги мекотели в Южния океан" е смятана за най-голям принос в тази област на научните изследвания през последните 20 години. Той е и най-младият носител на международната награда „Марта T. Мюз” на стойност 100 000 долара за големите си постижения в областта на науката и политиката в Антарктика през 2011 година.

В началото на 2012 г. д-р Шавиер прекара два месеца на българската полярна база на о. Ливингстън и стана голям приятел на нашата страна. Той е основният вдъхновител за създаването на АПЕКС България. Разговаряме с него за една от големите каузи в живота му, в която е вложил огромна част от своето време, усилия и емоции - АПЕКС Интернешънъл, както и защо е важно за България да се включи в тази организация.

Асоциацията на младите полярни учени беше официално създадена през 2007 г. в Стокхолм, където се събрахме група млади учени и ментори - спомня си Жозе. Преди отбелязването на международната Полярна година през 2007 г. младите полярни учени не бяха представени никъде в международните организации, те работеха сами в своите университети и институти и трудно се колаборираха с чуждестранни екипи. Шест години по-късно в голямото семейство на АПЕКС членуват повече от 3000 млади учени от над 40 страни, тя е международна и мултидисциплинарна организация, работи и на Антарктида, и в Арктика и дава глас на младите полярни изследователи, на учители, педагози, докторанти, магистри, на всички хора по света, които се интересуват от свързаните с полярните региони наука и образование. Чрез АПЕКС те получават и дават информация, разпространяват информационни бюлетини, споделят какво правят на национално ниво, научават за нови възможности за работа, за бъдещи конференции и семинари по света, търсят и намират финансиране за научните си проекти, получават научна помощ от водещи полярни изследователи. Днес АПЕКС има свои представители на всички големи международни полярни конференции, а младите учени са ангажирани с организирането на образователни и научни сесии, създавайки огромна мрежа от познанства. Жозе Шавиер не може да каже колко точно са международните сътрудничества по проекти, направени чрез АПЕКС, но знае, че са стотици.

Разбира се, младият учен се гордее с високите постижения на родната си Португалия, за които и той самият е допринесъл много. "Португалия вече е известна в цял свят, тъй като стана пример за най-голям принос на АПЕКС в научната програма на страната. За няколко години ние станахме антарктическа държава - през 2006 г. се присъединихме към Научния комитет за антарктически изследвания, през 2007 г. към Европейския полярен съвет, а през 2010 г. подписахме Антарктическия договор. Нашият екип получи съдействието на медиите, за да покажем на широката публика, че това, което правим на Антарктида, е наистина важно. И доказахме на света, че малка държава като Португалия с 10 млн. население може да създаде научна антарктическа програма с повече от 40 дейности – от изложби до образователни филми за Антарктида за училищата, до театрални постановки, национални дни и национални състезания, след които взехме ученици от седем училища на Антарктида. Беше огромно усилие да поставим Антарктида и полярната наука в дневния ред на политиците. Но успяхме, а младите полярни учени бяхме активно в центъра на събитията. Като резултат от това аз бях поканен да говоря пред Организацията на обединените нации – и говорих пред представители на повече от 100 страни как държави от Африка например могат да се включат в Международната полярна година и в АПЕКС", разказва Жозе Шавиер.

България ще спечели много от включването си в АПЕКС - смята ученият. - Така ще има чудесна възможност за изграждане на мрежа от полярни учени в ранен етап на кариерата си. Ако вие сте млад учен в България, изведнъж ще имате 3000 нови приятели, ще можете да се свържете с някои от най-добрите учени в света, които са членове и ментори в АПЕКС, ще имате информация за нови предложения за работа, за сътрудничество, за стипендии и финансиране - широка гама от възможности, които никога не биха били на разположение, ако бяхте сами. Днес чрез новите технологии АПЕКС провежда уебинари (семинари в интернет), прави виртуални постерни сесии, а това са неща, които остават в интернет пространството и могат да се ползват и след години - споделя Жозе.

Една от най-силните страни на АПЕКС са образователните и информационните дейности. От тази година полярните педагози, учители и възпитатели, членуващи в АПЕКС, се обединиха в международната подорганизация PEI (Polar Educators International). Много ще се радваме в нея да се включат учители и възпитатели от България! - казва полярникът. За всички тях, които работят в училищата, са образователните материали и контакти в сайта на АПЕКС, които скоро ще бъдат преведени и качени и в страницита на АПЕКС България.

„През тази година особено важни за АПЕКС са Полярните седмици, които се провеждат през март и септември. Съвсем скоро имах удоволствието да разговарям с български ученици и да им разкажа за моя опит на Антарктида” - радва се Жозе Шавиер. Ученият отдели един час от натоварения си график, обикаляйки света в изнасяне на лекции и доклади, и се включи онлайн от Бразилия. „Португалия работи в тясно сътрудничество с АПЕКС Бразилия, този септември повече от 50 учени и преподаватели от 6 държави участвахме във видеоразговори с училища, изнасяхме лекции и обменяхме опит с учителите, беше много интересно” - добавя той.

Жозе Шавиер винаги е смятал, че да работиш на Антарктида е привилегия. Причините за това са няколко. „Първо, там се чувстваш много специален, защото допринасяш за опазването не само на Антарктида, а и на целия свят. Антарктида е единственият континент, който не принадлежи на никого, а се управлява от Антарктически договор. Подписали са го повече от 60 държави, които са съгласни да я запазят като континента на мира и науката. Второ, нашите изследвания са много отговорна дейност, тъй като говорим за изменението на климата, за озоновата дупка, покачването на морското равнище, окисляването на океаните. Това са основните проблеми, които ще повлияят на бъдещето на планетата ни и отговорите са там, на Антарктида. И трето, поради факта, че е трудно и опасно да стигнеш до там, ставаш част от един много голям екип от хора, които си помагат и са приятели, държавите си сътрудничат с кораби и полярни изследователски бази, но човешките отношения винаги са на първо място. В такива условия е лесно да отговориш на въпроса защо трябва да има полярна наука, защо трябва да се правят изследвания в Антарктида. Отговорът е много прост – защото това, което правиш, има важни последици за света.”

Португалският учен е обиколил не една и две бази на Антарктида, но българската база на о. Ливингстън представлява особен интерес за него, тъй като е разположена точно на Антарктическия полуостров - една от частите на света, която се затопля много по-бързо от останалите. Неговият многогодишен научен проект има за цел да разбере как изменението на климата влияе на животните, в състояние ли са те да се адаптират към новите условия, или са застрашени от изчезване. Едно от основните неща, които иска да обясни, е как два вида пингвини могат да се конкурират за храна и как се адаптират към климатичните промени. За своята теренна работа Жозе Шавиер получава непрестанната помощ на българските си колеги. „За мен беше привилегия и чест да бъда на българската база. Бях много впечатлен от професионализма и компетентността на цялата българска експедиция, от специфичния български начин на работа, който е толкова различен от останалите, но и толкова ефективен. България има 20-годишен опит в полярните изследвания, знае точно пред какви проблеми и предизвикателства може да се изправи и не отстъпва по опит и професионализъм на британската или на френската експедиция например. Видях чудесни случаи на сътрудничество между българските и испанските полярници, най-близките съседи на о. Ливингстън, ние работихме чудесно с всички тях, събрахме цялата информация, която ни беше нужна, имаме много добри резултати и благодарим на проф. Христо Пимпирев и Българския антарктически институт за гостоприемството и помощта.”

А също и за приятелското отношение, спомня си Жозе. Това, което никога няма да забрави от пребиваването си на българската база, са хората. Той много цени гордостта, с която българите говорят за родната си култура, и че пазят националните си традиции. Да отиде в православния параклис и да се помоли на Коледа или на Нова година, да чуе импровизираната проповед, изнесена от българските полярници, е много емоционален спомен за португалеца. В такива моменти той осъзнава, че когато приятелите и семейството ти са толкова далече, тук имаш други, също толкова истински приятели, които сега са твоето семество. Това са хората, с които след тежък работен ден на терена можете да се отпуснете, да послушате хубава музика, да попеете и да посвирите на китара, да говорите с часове. Или пък да покарате ски след вечеря, да погледате залеза, да послушате тишината на Антарктида или самотното крякане на пингвините. Но това, което го очарова най-много на българската Антарктида, е да си заобиколен от приятели. „Надявам се някой ден да се върна там” - пожелава си Жозе Шавиер.

Иглика Трифонова