Гости на официалното откриване бяха проф. дфн Анастас Герджиков – заместник ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Н.Пр. г-н Лешек Хенсел – посланик на Полша в България и г-жа Агнешка Кошчушко, директор на Полския институт в София.

Във встъпителните си думи посланикът на Полша - Н.Пр. г-н Лешек Хенсел, покани гостите да станат част от едно своеобразно пътуване в историята на Полша, в което интересен факт например е, че Общността на археолозите-консерватори в Полша е една от първите в света.

В началото на 19 век започва създаването на различни общности за защита на преисторическите забележителности. Въпреки, че Полша изобщо я няма на картата полските научни среди издействат от властите разрешителни, според които – само хора, които са достатъчно квалифицирани могат да работят по опазването на археологическото наследство. Малко след като Полша заема мястото си в Световния атлас през 1928 г. е приет Закон за защита на забележителностите, който е един от най-модерните в Европа. Междувременно започва дейността си и Общността на археолозите-консерватори.

Втората Световна война забавя развитието на науката и културата, но още през 1953 г. към Полската академия на науките е създаден Институт по археология. Варшава е унищожена над 60%, но това създава предпоставки за изследване на агломерацията, това се случва и в други полски градове.

След настъпването на политическите промени индустриялният бум поставя пред Полша ново предизвикателство, с което Западна Европа вече се е справила, тъй като защитата на археологическите забележителности не може да се противопоставя на икономическото развитие. Борбата за запазването им обаче взима необикновени размери, за да се стигне до приемането на Програма за изследване и опазване на археологическите забележителности, през която са изследвани и опазени над 400 обекта.

Изложбата „Корените на съвремието“ показва именно действията за запазване и защита на полската археология, без които представата за съвременната археология и история на Полша не би била същата „Без корените на съвремието ние не можем да го опознаем напълно“.