Това е второто издание на фестивала, което тази година бе посветено на Балканите. Инициатор бе Сдружението за културна инициатива, което представи документални филми от България, Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Косово и дори българо-австрийски филми, посветени на различните познати и непознати културни обичаи и нрави във всяка страна.

Най-силно присъствие на фестивала имаха българските и сръбски филми. Чести теми бяха ромските общества в двете държави, както и различните стари обичаи и нрави.

Филмът „Между полумесеца и кръста“ на Георги Крумов, Стоян Радулов и Невена Граматикова, една продукция на TVT, разказа интересната история на една малко позната част от българското население – къзълбашите, изповядващи алевизма – религиозно течение в неортодоксалния ислям, близко до неговия автентичен вид и до ранното християнство. Учението е тайно и се предава от уста на уста в родово-религиозните общини, наречени „джемове“. Кинолентата разкрива богатството на културата и традициите на днешните алевии, тяхната история, празници и обреди. Заснети са някои свещени за тях места – „текета“, както и най-големият им празник – Хъдърлез.

В западна Македония съществува храм, който е наречен Църквата Св. Николай и тюрбе Хадир баба. Днес там заедно се молят християни и мюсюлмани. Това разказва македонският документален филм „Мир за всички“, с режисьор Елизабета Конеска.

Единственият гръцки филм на фестивала – „Граница (та)“ (режисьор Атина Пиглидоу) проследява миграциите – било то законни или не, през гръцко-албанската граница. Географската близост, историческите връзки и културно сходство с годините са размили политическата граница между двете държави, създавайки мрежа от икономически и социални връзки. Чрез визуални средства филмът записва мотивите и дилемите на хората от двете страни на граничната линия.

„Сестрите на Лилит“ - филм на Емел Челеби и Неджати Сьонмез, бе турското присъствие на фестивала. Филм за историята на три женски характера, възхваляващ силната идентичност и хармоничност на нежния пол.

Проблемите за наследството на традициите, които определят гледната точка на Балканите и към самите тях очертават това, което условно може да бъде наречено „Балкани“. Отношението между националната идентичност, малцинствеността и мултикултурализма образуват равноправен хетерогенен конгломерат, като всички те са равноправни носители на културни белези. Ето това са Балканите и, премисляйки назад културната си история, гледайки настоящето си, в крайна сметка установяваме колко различни и най-вече колко еднакви сме.

Мартина Ангелова