Георги Господинов чете:
Балади, разпади и други парчета
С думи от Бойко Пенчев

Георги Господинов (с патерици) ще чете от първата си книга „Лапидариум” (1992), през „Черешата на един народ”, „Писма до Гаустин”, антологичната „Балади и разпади” плюс нови, непубликувани парчета.
След четения в Берлин, Лайпциг, Лисабон, Коимбра, Лондон, Нюкасъл, Истанбул, Виена, пазара Ситняково в София, зала „България”, Централния затвор и Централна баня... сега – в Културния център на Софийския университет. За да чуем „Как минаха 60-те” (после и 90-те), наистина ли „не се сънуваме, не се държим, не се мечтаем, то се рече...”, какъв ни е Босфора, защо „И тази година, дядовото,/ няма да има Априлско въстание...”.
Из спомени на съвременниците:
„Черешата…” е една нова „нова книга на българския народ”… пародийно-весела и меланхолично-иронична, носталгична и презрителна. (...)
Това е просто нов/друг тип лиризъм.”
Светлозар Игов, в. Литературен форум, 1997
„Поезия, която ни изпълва с тъга по изплъзващата се цялост, по времето, когато светът и думите са ни приемали в естеството си.”
Бойко Пенчев, сп. Neue Literatur, 1999
„Господинов – един Гаустин знае как – се докосва до онези болни средоточия, в които съвременният човек живее между любовта и болницата, гробището и бебешката количка, розата и нужника, чая и самоубийството.”
Миглена Николчина, в. Литературен вестник, 2003
„...следобедите му са августовски, сладкарниците – лисабонски, жените – всеки път различни и в крайна сметка някак чужди.”
Нева Мичева, сп. Едно, 2003
„…език, който фотографира.”
Амелия Личева, в. Култура, 2003
„… във всяка от книгите на Георги Господинов всички останали негови книги по различен начин се събират и разлитат, както при буря на площад „Славейков”. Всъщност те, точно както го иска стихотворението – „отнесени от вихъра кръжат/ разлистват се истории и рози” – се разлистват.”
Албена Хранова, Георги Господинов: Разроявания, 2004
... част от европейския опит.
Фиона Сампсън, A Fine Line (антология), 2004
…най-важната поетическа книга на 90-те за мен е „Черешата…” на Г. Господинов.
С „Черешата…” сюжетът бе на практика завършен; след това дойдоха отделните частични уточнения в него, акцентиране на нюансите, епигонствата, както и „любовните омрази” на следващите литературни поколения.
Пламен Антов, сп. Език и литература, 2004
За Господинов „езикът е екстази”.
Марк Робинсън, Newcastle, 2007
Непременно да се прочете!
Нико Билдге, в. Neue Zuercher Zeitung, 2010