Цели на изпита

- Да провери равнището на владеене на книжовноезиковата норма, доколкото тя е условие за създаване на правилен текст и за пълноценно общуване;

- Да провери литературните компетентности на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания на първо равнище;

- Да провери равнището на комуникативна компетентност на кандидат-студентите – доколко те умеят да създадат аргументативен текст по определен проблем;

- Да провери обществената зрелост и хуманитарната култура на кандидат-студентите – способността им за ценностна ориентация, за осъзнаване и решаване на проблеми.

Основания за изпита

Изпитът се основава на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание в средното образование, утвърдени от Наредба № 2 от 18 май 2000 г. на Министерството на образованието и науката. Постигането на предвидените в тази наредба знания и умения по български език и литература (както и по останалите хуманитарни и обществени дисциплини , изучавани в училище ) следва да гарантира успешното изпълнение на посочените цели на кандидатстудентския изпит.

Вид на изпита

Всеки от кандидат -студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

Изпитна задача 1

Създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.

Пример: "История и избор в романа "Тютюн" от Димитър Димов"

Изпитна задача 2

Създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

Пример: "Съпоставете двата цитата и осмислете заложените в тях проблеми:

"Отечество любезно, как хубаво си ти !"

Иван Вазов . "Отечество любезно ..."

"Прекрасно:

но – що е отечество ?"

Гео Милев. "Септември"

В практически план целите на изпита се постигат чрез два типа задачи, които изискват от кандидат-студентите:

- да създават задълбочен, логически свързан и езиково коректен тескт;

- да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми;

- да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Посочените изисквания са в пряка връзка с оценяваните компетентности (знания и умения). Тяхното владеене се определя чрез съответните степени на владеене.

Препоръчително е кандидатстудентската работа да бъде в обема, определен от предоставения комплект листове (8-10 страници ) с цел дисциплиниране на изложението. Изпитът е писмен с продължителност 4 астрономически часа.

Кандидат-студентът е свободен:

- да определи сам композицията на своята работа (как да започне работата си, как да въведе тезата , как да организира аргументацията и т.н.);

- да избере какъв интерпретативен подход да използва – контекстуален, теоретично обоснован, аналитичен, съпоставителен, междутекстов и др.;

- да определи сам количеството и вида на цитатите (дословен, перифраза, преразказ, алюзия и т. н.) от интерпретираните произведения в своята работа.

Какво се оценява чрез изпитните работи?

Предлаганият формат на изпита е насочен към установяване на наличието на действени компетентности, а не на наизустени знания. Доколкото изпитът е основан върху съществуващите Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, проверката е ориентирана спрямо разписаните в този нормативен документ компетентности. В най-обобщен вид те изглеждат така:

- знания и умения за общуване в различни ситуации;

- умения за разпознаване и използване на различни речеви регистри;

- умения за разбиране и осъзнаване на основните хуманитарни и обществени ценности и проблеми;

- знания за строежа и функционирането на езика и литературата;

- знания за историческия развой на литературния процес;

- умения за общуване с художествената творба – извличане на смисъл, осъзнаване на проблем, анализ и интерпретация;

- умения за създаване на аргументативен текст – организиране на изложението около някаква теза, аргументиране на тезата, съобразяване с изискванията на съответния жанр;

- практическо владеене на книжовно езиковата норма.

Оценяване

Езикови компетентности:

- Познава и спазва правописната норма;

- Познава и спазва граматичната норма;

- Познава и спазва пунктуационната норма;

- Подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответния на нея стил.

Литературни компетентности:

- Познава и функционално борави с литературно историческия материал (според изпитната програма);

- Отнася адекватно и функционално творбата /творчеството към съответния литературно исторически и социокултурен контекст;

- Интерпретира творбите в съответствие с техния жанр, сюжет, конфликти, система на персонажите;

- Владее и използва непротиворечиво специфична литературоведска терминология.

Социокултурна, езикова и литературна компетентност:

- Създаване на писмен текст;

- Осмисля задълбочено темата и разпознава заложения в задачата хуманитарен проблем;

- Изгражда адекватна на проблема теза;

- Построява аргументацията непротиворечиво, целенасочено и последователно;

- Прави адекватни изводи и заключения.

* Оценките на трите групи компетентности участват равноправно и равностойно при формирането на общата оценка на всяка една кандидатстудентска работа.

По-подробна информация ще намерите на електронната страница на Факултета по славянски филологии: www.slav.uni-sofia.bg