Събитието беше съвместна инициатива на Студентски Дипломатически Клуб при Юридически факултет на СУ и Студентски съвет на СУ. Лекцията започна с приветствие към присъстващите студенти и официални лица, придружено с коментара, че част от моралното задължение на един дипломат е да предава наученото, без да се ограничава до формалната си длъжност. Г-н дьо Понсен изрази мнение, че именно практическият опит има най-голямо значение за един дипломат, и че именно този опит трябва да се предава нататък въпреки несъмнената важност на теорията на международните отношения.

След това кратко въведение, подчертаващо важността на предстоящата лекция, посланникът се концентрира върху историческата перспектива на българо-френските двустранни отношения, обхващайки период от ранното Средновековие, когато историческите предшественици на двете държави са имали контакти помежду си, последван от периода на Османското владичество в българските земи, което наложило на България пълна изолация от напредващите във Франция идеи на Ренесанса и Просвещението. Достигайки началото на деветнадесети век, българското общество попада под силното влияние на християнските конгрегации. С тяхна помощ българите поддържат активна връзка с Франция, а българският народ придобива отличителни белези на народ с франкофонска култура. Особено внимание посланникът отдели на две личности, оставили ярка следа в историята на българо-френските отношения – Алфонс дьо Ламартен, и Виктор Юго. Във връзка с Освободителната война на Бъглария Н. Пр. напомни навършилите се миналата година 130-та годишнина от установяване на българо-френски дипломатически отношения. Беше подчертана ролята на Великобритания в обсъжданията на Берлинския Конгрес, характеризирана с нейното нежелание България да се превърне в проводник на меродавния руски интерес за излаз на топло море. Следващият период от време – от 1879 до 1945 година, посланик дьо Понсен характеризира като „време на изгубените възможности” за отношенията между България и Франция.

След 1945-та година поради геополитическата си принадлежност към различните блокови формирования в Европа двете държави поемат по различни пътища. Въпреки това, несъмнена е ролята на Франция за демократичните промени от 1989-1991 година в България. Лекторът обърна особено внимание на значението на срещата между Президента на р. Франция Франсоа Митеран и български интелектуалци през 1989 година в пределите на все още тоталитарната българска държава. В най-новата демократична история на България са възстановени добрите българо-френски отношения. С дипломатическа подкрепа от страна на Париж са подпомогнатите българските инициативи за присъединяване към НАТО и ЕС. Следва съществена промяна в българо-френските отношения и те вече попадат в качествено нова категория. Използваната от г-н дьо Понсен метафора за европейското семейство, чийто член е България след подписването на присъединителните си договори, подчертава още по-тясната връзка между двете държави и повишеното желание за сътрудничество между тях.

Изложението на френския посланник продължи с припомняне на засилената дипломатическа активност от периода на и скоро след демократичните промени. След първото си посещение през 1989, Франсоа Митеран извършва и второ – през 1994 година. Друг такъв период е и периодът след присъединяването на България към ЕС – 1 януари 2007 година, свързан с визитата на Никола Саркози, който тогава също изнесе лекция в аулата на СУ.

Във връзка с икономическите отношения посланникът припомни скорошното откриване на магазин от френска верига в столицата, което илюстрира и френското желание за пробив на българския пазар, инвестициите на който са доминирани по думите му от предимно немски и австрийски производители. Поради сравнително ограничения пазар в България много френски инвеститори са били в по-изгодно положение да инвестират в румънския пазар поради по-големия брой потребители. Беше подчертан френският интерес на Балканския полуостров и по-конкретно България.

В заключение посланникът изтъкна френската гледна точка относно перспективите пред България за участие в общата европейска политика, и нейните силни страни – на първо място опитът в международните отношения на черноморския регион, а на второ – стабилните отношения на България с Руската федерация. С това оптимистично заключение лекцията приключи и бяха зададени въпроси от аудиторията.

Бяха зададени въпроси като към външен наблюдател за състоянието на различни социални явления и процеси в българското общество. Посланикът изрази мнението, че постепенно българската държава може да се превърне в правова държава въпреки почти 50-годишното си тоталитарно управление, през което демократичната традиция е била прекъсната. Беше даден пример с медийната сфера, в която няколко едри икономически групи контролират медиите въпреки прогласената официално свобода на словото. Посланникът изказа надежда, че с еволюционни темпове, без опити за рязка промяна на статуквото българската държава може да достигне и своята демократична зрялост.

В знак на благодарност за отделеното време и търпение от името на ръководството на Студентски Дипломатически Клуб на Н. Пр. беше поднесена традиционна българска икона заедно с бутилка българско вино.