Възникването на нови технологии за възпроизвеждане и разпространение поражда нови предизвикателства пред авторското право.
Една от целите на ACTA е да отговори на предизвикателствата на P2P мрежите. Споразумението опитва да направи това, като санкционира дефиницията на авторското право като право на собственост и интерпретира разпространението на продукти без авторско право като посегателство срещу чужда собственост.
Надяваме се да обсъдим следните въпроси:
 Можем ли да приемем, че информацията, която е предмет на авторското право, може да бъде обект на обикновено право на собственост от рода на собствеността върху вещи, капитали или средства за производство? Не означава ли това да отслабим или дори да премахнем ограниченията, гарантиращи, че при използването на тази собственост ще бъде зачитан публичният интерес? Какви ще бъдат социалните и политическите ефекти от премахването на тези ограничения?
 Дали гарантирането на максимална ефективност на защитата на авторското право няма да доведе до ограничаването на граждански права от рода на личната неприкосновеност или тайната на личната кореспонденция?
 Как би променило правата изискването за спешност или създаването им чрез договаряне, което не може да бъде отказано, без да бъде рискувано изключване от пазара, и не може да бъде прието, без да бъдат приети и корпоративните дефиниции, определящи съдържанието и обхвата на тези права?
 Как би променило демокрацията управлението на тези права от глобален комитет вместо от националните законодателни органи, претендиращи да представят суверенната воля на своите избиратели?
 Защо ACTA предизвика толкова много протести? Какво искат протестиращите, freedom или free stuff, свобода или безплатен достъп?
 Можем ли да видим в исканията им опити да бъде формулирано едно зараждащо се право – правото на достъп? Дали то би имало характера на право срещу частната собственост?
 Дали изобщо е възможно да претендираме, че имаме права срещу корпорациите?
 Тъй като ACTA тепърва трябва да бъде въплътена в законодателство, можем ли да предвидим как ще стане това в български контекст, как трябва или не трябва да стане и какви ще бъдат неговите политически и социални ефекти?
Дискутанти:
 Бойко Пенчев, културолог, преподавател по история на литературата
 Еньо Стоянов, преподавател по теория на литературата
 Маргарита Гигова, адвокат, специалист по защита на интелектуалната собственост
 Ружа Смилова, преподавател по политическа философия
 Юлия Роне, културен антрополог
Модератор: Тодор Христов, социолог, преподавател по теория на литературата

23 април, понеделник, 19:00, Ректорат, Конферентна зала