Едно интервю на Петър Костов

Тази година Българската асоциация по международно право (БАМП), на която Вие сте заместник-председател, празнува 50-годишен юбилей. В рамките на отбелязването на годишнината София е домакин на 75-ата конференция на Световната асоциация по международно право. Какво е значението на това събитие?

Тази конференция е най-значимото международно научно събитие в България за последните поне 3 десетилетия и със сигурност най-значимото в историята на българската правна наука. Шеговито може да се определи като юридическа олимпиада… Затова съм щастлив, че то се осъществява в рамките на 120-годишнината на Юридическия факултет на Софийския университет. Връзката между Факултета и Асоциацията винаги е била много силна – тя е зачената тук, водещите ни специалисти по международно право и международни отношения винаги са били нейни членове – така е и днес.

Досега държава от Източна Европа не е била домакин на подобен форум. Как постигнахме подобен успех?

Това е изключително постижение. Достатъчно е да се огледаме – преди София домакини на този форум бяха Лондон, Делхи, Берлин, Торонто, Рио де Жанейро и Хага! След София домакини ще бъдат САЩ (2014 ) и Япония (2016). И в специална листовка на конференцията посочваме, че за първи път в своята 130-годишна история Световната асоциация „се доближава” до Източна Европа, до Балканите, до Дунава.

Подобно събитие в държави като България се провежда веднъж на 100 години. То е възможно само при изключителни обстоятелства – в нашия случай това бяха огромният авторитет на нашия най-признат международник чл.-кор. проф. Александър Янков, един от създателите и в продължение на 12 години съдия в Международния трибунал на ООН по морско право в Хамбург, председател на БАМП, и огромната активност на Главния секретар на БАМП - доц. д-р Маргарит Ганев. Трябва да признаем решаващата роля на подкрепата на Антон Станков като министър на правосъдието, когато се вземаше решението за домакинството, и на проф. Цветана Каменова, директор на Правния институт на БАН, която оглави Програмния комитет на конференцията.

Конференцията впечатлява с мащабите си...

В конференцията участват над 450 делегати от над 50 страни и отделно българските членове. Форумът продължава 6 дни, ще работят над 20 постоянни комитета и 15 паралелни тематични сесии – давате си сметка за какви мащаби става дума. Поради това режимът за достъп и ограничен – но всеки наш студент може да се регистрира и да присъства. Това е ултра-експертен форум, чието откриване ще се проведе в БАН, а кулминацията – тържественото закриване – в Аулата на СУ.

Каква е вашата роля във форума?

Аз съм заместник-председател на БАМП и член на Националния организационен комитет, който отговаря за издателската дейност (впрочем, гостуват ни и 8 от най-големите световни издателства като Кеймбридж, Оксфорд, Ашгейт и др.!), връзките с университетите и медиите. Научната ми роля е на докладчик в последната (по ред, но сигурен съм, една от най-атрактивните…) паралелна сесия, посветена на ядрената енергетика – там вече и в качеството ми на Главен редактор на Световния журнал по ядрено право – Париж.

Като ръководител на Международната магистърска програма по право на Европейския съюз в СУ, Вие най-добре може да ни осведомите – има ли интерес сред младите ни юристи към Международното право?

Интерес към тази програма има още от преди създаването й преди 7 години. Без излишна скромност може да се каже, че това е най-силната българска магистърска програма, заради равнището на лекторите (водещи световни специалисти) и на студентите (предимно работещи магистрати, включително от върховните съдилища и прокуратури). Радвам се обаче, че в последните години програмата се отваря все повече към истински студенти – млади хора, които току-що са завършили бакалавърска степен (по Международни отношения, Европеистика или Публична администрация) или магистри по право, които разбират необходимостта от силно допълнително обучение.

А и не е за подценяване фактът, че програмата е международна и предоставя едновременно 2 дипломи.

Бил сте гост-лектор в университети в Загреб, Бордо и Нанси. Различава ли се и ако „да”, до каква степен се различава юридическото образование в СУ и на запад?

Разбира се, при толкова много други разлики между „нас” и „тях”… Ние сме най-източния южен народ на Европа. В Европа колкото по на изток отиваш, толкова по-малко се зачита закона, а колкото по на юг отиваш, толкова по-малко се зачита чуждата собственост. Така в Южната част на Източна Европа „законът е врата в полето”, а „от баща и от държава може да се открадне”… Това се вижда и в аудиторията – нашите студенти са по-интелигентни и с по-бърза мисъл от западните си връстници. Но в погледа им има една пресметлива хитрост, която в Европа не можеш да видиш – в западните аудитории те гледат чисти, невинни очи, които мислят само за това каква задача ще им възложиш и как да я свършат най-добре, за да бъдат забелязани, насърчени… и назначени.

И другата страшна разлика е в мотивацията на лекторите – там заплатите са високи, тук – резилни. Тук преподават само хора, за които това е духовна потребност, нелечима интелектуална зараза, но повечето са принудени да си докарват доход допълнително – а това изтощава ужасно.

Иначе: учебните програми, методиката – там разликите са пренебрежими…

Напоследък много се говори за упадък в българското висше образование. Доколко според Вас това се дължи на разликата в манталитета между студентите тук и на запад?

Да, упадък има, но той не се дължи на студентите. За него е виновна държавата, която смаза средното образование с финансова мизерия и политическо презрение към всяка духовност като цяло и към учителя конкретно. Няма как учителка, която получава два пъти по-малко от ватманката, която я кара до училището, да създава духовно възвисени хора…

Разбира се, причина за упадъка е продължаващата вече трето десетилетие изполничарска сеитба на нови факултети и университети, един от друг по-измислени, печалбарски и безкнижни, и башибозушкото отношение на властта – уви, от всякакъв цвят, разбира се, днешната най-злостно, към хората на духа и знанието.

Вие сте най-младият в България доктор на юридическите науки - за цялата 120-годишна история на ЮФ. Добър юрист ли е българинът?

Не, българинът не вярва в силата на правото. За това не вярва и на съда – защото не може да допусне, че там ще работят хора чисти и грамотни, самотен оазис насред всеобща подкупност и некомпетентност. Затова и не се старае да чете и познава законите… За българина държавата винаги е била чужда, а властта – враждебна, от византийско и турско, през комунистическо до мутренско владичество…

Какви съвети бихте дали на новите попълнения в Юридическия факултет?

Не познавам студент, който да обича да му дават съвети, още по-малко такъв, дето да ги помни… Това е святата сила на студентството – смелостта сам да намериш верните отговори. Просто бих си позволил да кажа: търсете ги! Е, и ако може по-често в книгите, и по-малко в бутилките…

Повече за конференцията можете да намерите тук.