Тържеството бе открито от декана на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, която представи проф. Мари Врина-Николов.

Тя заяви, че за нея днес е особено вълнуващ ден, защото се присъжда „доктор хонорис кауза“ на човек, който има не просто заслуги към Софийския университет, както е обикновено, когато се дава това почетно звание. „Мари Врина има заслуги към цялата българска литература, към българската култура и към България като цяло“, подчерта проф. Личева.

Проф. Врина е преподавала във Факултета по класически и нови филологии в Катедра „Романистика“, повече от десет години е била преподавател в магистърската програма „Преводач-редактор“ и е преподавала история на превода на студенти, които са имали възможност по-късно и да специализират при нея в Националния институт за източни езици и култури, където тя преподава превод и български.

Проф. Личева изтъкна, че проф. Врина е помагала на наши студенти да си намират работа, да работят като редактори-преводачи. „Контактът й със студентите през тези години е много плътен и продължава и до днес“, изтъкна проф. Личева. Тя допълни, че проф. Врина е пряк участник в работата на Софийския университет, защото често участва в различни конференции, тя е в редакционния съвет на списанието на Факултета по славянски филологии „Литература“, в редакционния съвет е на списание „Литературна мисъл“, на „Балканско езикознание“, на „Български език и литература“.

„Отвъд това проф. Врина има заслуги за цялата българска култура. Защото през 90-те, когато самите ние, които започвахме да пишем, не вярвахме в това, че има голям смисъл да се занимаваме с литература. Защото българската литература почти нямаше читатели тук. Проф. Врина повярва в нашата литература“, подчерта проф. Личева и допълни, че е станала посланик на тази литература не само във Франция. По думите й със своята работа проф. Врина е запалила и много преводачи от други страни, които следвайки нейния път, започнаха да популяризират българската литература. „В годините проф. Врина направи така, че класиката да получи видимост във Франция“, каза още деканът на Факултета по славянски филологии и припомни, че Мари Врина е преводач на автори като Иван Вазов, като Алеко Константинов, като Йордан Йовков. Преводач е на автори от средното поколение на големи имена като Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков.

„Освен това Мари Врина направи изключително много, за да стане съвременната българска литература част от, бих казала, световната литература“, каза още проф. Амелия Личева и допълни, че Мари Врина е преводач и на Георги Господинов, на Теодора Димова, на Емилия Дворянова, на Алек Попов, на Захари Карабашлиев и още много съвременни български писатели, които станаха популярни благодарение на нея. В словото си проф. Личева припомни, че за дейността си Мари Врина е получавала много награди, включително награда за превод от Сорбоната.

Проф. Мари Врина-Николов бе удостоена със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.

Проф. Мари Врина-Николов благодари за това висше признание и голяма чест, която представлява за нея почетното звание "доктор хонорис кауза” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. „Чувствам се много развълнувана, щастлива и горда. Не можех да допусна естествено, когато стъпих за първи път през лятото на 1982 г. в тази внушителна и хубава сграда, чиито първоначални планове впрочем са дело на френския архитект Жан Бреасон, че един ден тя ще ме приюти за такава церемония. Не го допусках и през годините, когато преподавах история на превода в катедра “Романистика”, специалност "Френска филология”, и теория на превода в магистърската програма "Преводач- редактор”, ръководена от проф. Амелия Личева“, каза проф. Мари Врина и допълни, че е свързана с този университет, със своите колеги, с бившите си студенти.

Проф. Мари Врина - Николов произнесе академично слово на тема: „Как да мислим/правим българската литература - литература на и в света“. В него тя разказа за първата си случайна среща с българския език и как е започнала да го учи сама, още 13-годишна. „Това бе началото на един дълъг път, личен и професионален, българският език стана избраната от мен "родина” - убежище срещу всички болки, които неминуемо изпитваме през живота си, срещу все по-плашещия шум на света, извор на радости и творчество чрез превода, преподаването и изследователската дейност, език, от който имам нужда и с който общувам с най-скъпите си приятели“, посочи проф. Врина.

Тя разказа за своя професионален път, за първите си преводи. Връщайки се в спомените си, проф. Врина посочи, че чела българските историци - от Димитър Маринов и Александър Теодоров-Балан през Гео Милев, Михаил Арнаудов, Иван Радославов и Боян Пенев до Боян Ничев, Георги Цанев, Иван Богданов и Светлозар Игов. „Ценни и богати материали, които представляваха здрава основа, но повечето от тях свързват литературния корпус и канон с "нацията", "националната идентичност" и представят тази литература като това, което е написано както на териториите, считани за български, така и на български език, без да поставят под въпрос самото понятие "българска литература" и това, което то обхваща“.

Проф. Врина отбеляза, че откакто е била назначена през 2004 г. в INALCO - уникално в света място, където се изследват и преподават повече от 100 “източни" езика и култури от петте континента - работата с колеги литературоведи, специалисти по корейска, руска, персийска, арабска, тибетска, чешка, индонезийска, турска и други литератури, се оказала не само изключително стимулираща, но и обогатяваща. „Открих, че нашите литератури, макар и далечни, споделят въпроси, топоси, проблематики, темпоралности, явления, които са не само български, руски, и т. н., но наистина общи. Това откритие преобърна начина, по който искам да представя българската литература - именно не като затворена в себе си, в своите явления, течения, писатели, творби, форми, а като литература на и в света“, каза още тя и акцентира върху ролята на преводаческата дейност.

В словото си проф. Мари Врина посочи, че превеждането, с което се старае от близо 40 години да дава повече видимост на българската литература във френскоезичните страни, е нейно лично убежище, нейна мисия и споделен дар - текст, който й е подарен от автора му на български; текст, който подарявам на други читатели на своя език; текст, както пише Валтер Бенямин, на който подарявам друго раждане, друг живот на френски език.

Цялото слово на проф. Мари Врина вижте тук .

След церемонията проф. Мари Врина написа послание в Почетната книга на Софийския университет и постави автограф на две свои книги, притежание на Университетската библиотека.

„С дълбоко признание към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и още по-голямо желание да допринеса за това, българската литература – която стана моята „родина“ да заеме мястото, което напълно заслужава в Световната република на литературата.“

Проф. Мари Врина - Николов

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":