В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет започна научната конференция „Леност и скука в българската литература“. Тя се провежда в хибриден формат в рамките на два дни. Организатори на събитието са доц. д-р Надежда Стоянова, д-р Владимир Игнатов и д-р Мария Русева от Катедрата по българска литература на Факултета по славянски филологии.
Научният форум бе открит от декана на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, която поздрави участниците и заяви, че както обикновено конференциите, които доц. Стоянова и нейният екип правят, са с изключително провокативна и интересна тема. Тези форуми ни карат да погледнем на литературата по различен начин. „Когато наистина се избере тема, която е неочаквана, наистина води до опит да разговаряме по различен начин, да видим в литературата неща, които иначе не бихме забелязали и дори да си дадем сметка за механизми, които действат в отделните произведения“, каза проф. Личева. Тя подчерта, че заслугата на такъв тип конференции е да ни дадат нов поглед към литературата, всяка литература, с която всеки от участниците се занимава.
Проф. Личева акцентира и върху влизането в дебата на темата за бързото и бавното живеене. „Тази конференция индиректно ни тласка към това. Това е, знаете, един дебат, който се е водил във вековете – понякога по-директно, понякога по-индиректно. В момента ми се струва един от ключовите дебати на съвремието ни“, каза деканът на Факултета по славянски филологии и допълни, че масово стои идеята за това, че сме в епохата на бързото живеене – на хипермодерността, във времето, в което всичко е на един клик разстояние, което е фрагментарно, в което не се задържаме, не се задълбочаваме, за което изследователите казват, че може би това е ерата на безпаметността, на инфантилността.
Проф. Личева обърна внимание и че все повече учени говорят, за това, че трябва да усвоим бавното живеене. „За да противостоим на всичко, което се случва, трябва да се опитваме да култивираме това бавно движение, което ни кара да спираме, да се замислим, да се задълбочаваме, да противостоим на тази повърхностност, в която бързото ни вкарва. Така че ми се струва, че в конференция като тази, която по различни начини ще се концентрира точно върху бавността, е опит да се противостоим на тази нова скорост, в която като че ли по принуда сме потопени“, каза още проф. Личева и изрази увереността си, че и докладите, и текстовете са нещо, което ще ни бъде много нужно. Накрая тя пожела успех на научния форум.
Доц. Надежда Стоянова обърна внимание върху инициативата да бъде направена тази конференция. Тя е част от желанието на екипа да продължи работата си по сайта „Литература и техника“. „“Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература” беше един проект за млади учени, осъществен през 2016 година, но ние не сме се отказали с конференции и със сборници да продължаваме по един или друг начин работата по него“, каза доц. Стоянова и благодари на всички участници, отзовали се на поканата да участват в научния форум.
Д-р Мария Русева, асистент в Kатедрата по българска литература, се включи онлайн в конференцията и поздрави участниците.
Събитието продължи с доклади, първият от които бе на проф. Раймонд Детрез от Университета в Гент, Белгия, който говори за понятията „леност“ и „униние“ в старата българска литература.
В научната конференция „Леност и скука в българската литература“ участват 31 учени от 13 институции от България, Белгия, Германия, Полша и Чехия. Тематичните полета на конференцията са ориентирани около българските литературни интерпретации на труда и безделието, скуката и отегчението, автоматизацията и монотонността, назиданието и нехайството. Секциите включват доклади върху старобългарска литература, литература на XIX, XX и XXI век.