Около този извод се обединиха участниците в Международната научна конференция „Дезинформацията: презареждане“, която се проведе на 20 октомври 2023 г. в София. Форумът събра изследователи от различни държави и научни полета, които обсъдиха предизвикателствата, пред които дезинформацията изправя журналистиката и медиите, науката, политиката и обществата ни.
Когато през октомври 2018 г. организирахме конференцията „Дезинформация и фалшиви новини – българският контекст”, не знаехме, че предстои пандемия, а после и война, обърна се към участниците проф. Мария Нейкова, инициатор на академичната работна група, която организира и настоящото, трето поредно издание на конференцията. “Как да ограничим разпространението и вредното влияние на дезинформацията? Кои подходи и инструменти работят за това и кои са безполезни?” – отговорите на тези въпроси очакваме да чуем от участниците, каза Мария Нейкова.
Европейските усилия в борбата с дезинформацията бяха представени от г-жа Паола Гори, генерален секретар на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO). Професор Алина Баргаоану от Румъния обърна внимание на различните опити за влияние върху публичната среда през дигиталните платформи. Румънската изследователка Флавия Дурак обърна внимание на липсата на доверие в институциите като основен фактор за разпространението на анти-либерална пропаганда. А проф. Марко Милосавлевич от Словения акцентира върху парадокса, че държавата подпомага разпространението на дезинформацията като рекламира в издания, които я разпространяват.
Проникването и влиянието на кремълската пропаганда в българските медии беше обект на докладите на Валентин Вълканов и Любомир Дончев от Нов български университет, както и на Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията. Наделина Анева, докторант във ФЖМК, акцентира върху кремълския институционален разказ за войната в Украйна и отбеляза, че той не е бил възприет от българските мейнстрийм медии. Олга Колар, докторант във ФЖМК, разказа за дезинформацията, разпространявана в молдовската автономна област Гагаузия. Благодарение на масовото използване на руски език там, както и на политически представители, свързани с Русия, гагаузкото население е силно изложено на кремълска дезинформация и пропаганда, отбеляза г-жа Колар. Д-р Десислава Сотирова от ФЖМК разгледа дезинформационните кампании с чужд национален произход, провеждани по време на избори, като хибриден метод за водене на война.
Д-р Дарина Сарелска от Американския университет в България представи проучване на професионалните норми и практики при отразяването на пандемията в три европейски държави – България, Испания и Италия. Нейният извод е, че в българските медии са се проявили най-много системни проблеми, в това число необезпокоявано разпространение на дезинформация. Проф. Десислава Бошнакова от НБУ представи данни от собствено проучване за това кои са най-влиятелните източници и говорители в социалните мрежи у нас по темите здравеопазване, Европа, климат и икономика. Тя направи извода, че мейнстрийм медиите се държат все така “аналогово” и еднопосочно в социалните мрежи и не могат да ангажират аудиторията. Как да обучаваме младите хора да се ориентират по-добре в информационната среда и да разпознават дезинформацията беше темата в изказването на проф. Христофор Караджов от Калифорнийския щатски университет Лонг Бийч.
Участниците в конференцията обсъдиха и регулаторните и саморегулаторни мерки на европейско равнище в борбата с дезинформацията. Д-р Мария Юрукова от СУ “Св. Климент Охридски” отбеляза, че ЕС има възможността да управлява своето цифрово пространство по-добре отколкото където и да било по света. Добромир Добрев от СУ анализира регулаторните усилия в ЕС в сравнение с тези извън Съюза в контекста на войната в Украйна. Докторант Мария Илиева от НБУ се спря по-конкретно на законодателните актове за цифровите пазари и цифровите услуги, а Диляна Кирковска от ФЖМК разгледа ролята на Европейската група на аудиовизуалните медийни регулатори за прилагането на Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията.
По традиция конференцията отдели специално внимание на практическите усилия за справяне с дезинформацията. Георги Марчев от Factcheck.bg отбеляза голямото увеличение на потребителите на сайта, както и активните партньорства с медии като знак за нарасналата нужда на хората от проверена информация. Ивелина Георгиева от екипа за проверка на фактите в БНР също представи данни за увеличения интерес към работата на журналистите, но акцентира върху трудността проверките на факти да достигат до точната аудитория – хората, които са най-уязвими от въздействието на дезинформацията. Д-р Теодора Георгиева от ФЖМК представи изследване, според което разпространяването на манипулативна информация цели да провокира социална алергия към държавата или обществото. Руслана Маргова представи работата на Българо-румънската обсерватория за дигитални медии БРОД и по-специално, първия доклад на организацията за прилагането на Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в ЕС от страна на много големите онлайн платформи в България. Никола Миладинов от Представителството на ЕК в България запозна участниците с инициативата „Българска коалиция срещу дезинформацията“, създадена през април 2022 г. Платформата обединява журналисти, ангажирани с проверката на факти, институции и експерти, и цели бърза и оперативна комуникация за откриване и изобличаване на дезинформацията, разпространявана у нас.
Докладите от конференцията ще бъдат издадени в сборник, който ще бъде достъпен за свободно и безплатно сваляне на сайта на Университетското издателство “Св. Климент Охридски”.
Организатори на конференцията са проф. д-р Мария Нейкова, проф. дпн Нели Огнянова, проф. д-р Димитър Вацов, доц. д-р Ралица Ковачева и докторант Олга Колар. Международната научна конференция „Дезинформацията: презареждане“ е организирана по проект, финансиран от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“.