Днес в Конферентната зала бяха представени резултатите от анализ „Образът на България във водещите европейски медии за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и е осъществен с подкрепата на Катедра "Европеистика" към Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Проф. дпн Нели Огнянова, ръководител на проекта, откри конференцията. Тя изрази надежда резултатите от изследването да бъдат обсъдени с гостите: „Сигурна съм, че често сме се питали дали след като България от няколко години е в Европейския съюз, отговаря на европейските стандарти и участва пълноценно във вземането на решения. Когато се интересуваме от оценката, обикновено се обръщаме към оценката на институциите.” Проф. Огнянова отбеляза, че въпреки честото отразяване от страна на българските медии на оценката на Европейската комисия и на отделни представители на парламента, е важно да има систематична картина и системна оценка за образа на България в европейските медии, защото именно чрез медиите информацията достига и до европейските граждани.
Проф. Огнянова представи на гостите двуезичното издание на резултатите от проекта. Хартиеното издание е с ограничен тираж, но резултатите от изследването ще бъдат публикувани онлайн. Ръководителят на проекта благодари на участниците и преподавателите от Философския факултет и Факултета по журналистика и масова комуникация, консултирали студентите по време на изследването.
Проф. Огнянова представи изследователския екип: Мария Юрукова, Александър Геров, Анна Погорелчук и Алина Ташева - студенти от магистърски програми "Европейски проекти", "Културна антропология" и "Е-Европа".
Модераторът на събитието Гергана Драйчева, студент в магистърска програма „Е-Европа”, даде думата на Мария Юрукова, която благодари на проф. Огнянова за подкрепата и представи обобщен доклад от изследването.
„Основната цел на изследването е да изградим цялостно разбиране за причините, довели до настоящия образ на страната в Европа като изследваме през кои теми, по какъв начин България влиза в европейския медиен поток през 2013 г. Нашите по-конкретни задачи са да разберем и разтълкуваме другата гледна точка, как се възприема България в европейските вестници и да проследим кои са областите, които са най-често обсъждани, когато тя се споменава. Също така да проследим зависимостите и тенденциите при разгледаните публикации.”
Мария Юрукова поясни, че е използван е методът на контент-анализа, съдържащ 12 въпроса и 143 индикатора, за да се намали субективния фактор. Изследваният период е от 01. януари до 31. декември 2013 година, като са включени всички публикации, които има в онлайн изданията на вестниците „The Independent”, „Le Monde”, „Süddeutsche Zeitung” и „El Pais”. Вестниците са избрани по критериите да бъдат на най-разпространените езици в Европа, да имат голяма популярност, неутрално и достоверно отразяване и да бъдат източник на информация за останалите медии.
Основните резултати в изследването показват, че най-много са публикациите във френския вестник, следван от английския, немския и испанския вестник. Жанровете са основно статии, но преобладават коментари и анализи, които са по-скоро по определена тема за съответната страна, а не за България. Изображенията са на конкретни личности – основно политици, но от страната-производител на вестника. Внушението на изображенията е неутрално, но преобладава негативното пред положителното. Цитираните източници проследяват откъде информацията стига до крайния потребител и това е от голямо значение за изграждането на образа на България в медиите. Цитират се най-вече чуждестранни експерти и публични личности, много по-рядко български източници. Отразяват се най-вече събития, случили се скоро, но България също така се споменава в статии за социалистическия режим. Според обхвата на статиите, в които се споменава България, те са свързани обикновено с Европейския съюз. По критерия доколко текста се отнася за България – най-често страната ни влиза като част от Европейския съюз или в равнопоставена двойка с Румъния, а публикацията не е посветена изцяло на държава ни.
Представянето на България е общо, не се използват цитати от експерти и политици. Темите са от областта на вътрешната и външната политика, най-вече социалната сфера заради проблема с емиграцията на ромското население. Основните теми са за имигрантите – падането на преходния период за България и Румъния; спортни събития и спортисти; стандарт на живот – бедност, удовлетвореност; политическото състояние. Обсъждат се проблемите на останалите европейски държави с българските и румънски роми, а не причините за това и проблемите в България - тя не се представя като страна с позиция, а само като страна по произход.
При начина на възприемане на България водеща е опасността от заливане с емигранти. Страната ни е смятана за държава с вътрешнополитически, икономически и малцинствени проблеми, най-бедната в Европейския съюз. Страната ни е представяна като заплаха за конкретната европейска държава и често равнопоставяна с Румъния.
Положително България е възприемана като държава с добри спортисти.
Преобладава неутралния тон на говорене за България, но негативния е с два пъти по-висок процент от позитивния. Споменаване на конкретна личност от България е едва в 30 % от публикациите.
Мария Юрукова отбеляза извода от този анализ: „За изграждане на един образ, било то и медиен, липсва цялостна стратегия, която се опитва да проследи защо образът ни е такъв, трябва да бъдат положени усилия за целенасочено изграждане на този образ.”
Във втория панел от конференцията беше представен образът на България в отделните медии.
Александър Геров, студент от магистърска програма „Културна антропология”, представи вестник „The Independent”. Темата на изследването е „България през призмата на британската преса. Страна на имигранти или нещо повече?”.
Алина Ташева, студентка от магистърска програма „Е-Европа”, изследва германския вестник „Süddeutsche Zeitung” и особеностите, ключовите фактори и българските личности, присъстващи в немската медия.
Мария Юрукова, студентка от магистърска програма „Европейски проекти”, разгледа спецификите на медията и как те се отразяват при изграждането на образа на България през 2013 година във вестник „Le Monde” – заглавия, теми, личности, цитати.
Испанския вестник „El País” беше анализиран от Анна Погорелчук, студентка от магистърска програма „Е-Европа”. Тя изследва характеристиките и основните теми: протести, имиграция и роми във вестника с най-малко статии в изследването, но най-често свързани с България.