В Заседателна зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна международна конференция, посветена на стогодишнината на българо-унгарските политически, стопански и културни връзки. На събитието присъстваха ректорът на СУ проф. дин Иван Илчев, извънредният и пълномощен посланик на Унгария в България Андраш Клейн, представители на академичната общност от двете страни.
Организатори на конференцията са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Унгарският културен институт в София и Институтът за литература при БАН. Конференцията бе разделена на няколко секции: „Век на световни войни и мир“, „Век на научни и културни връзки“, „Българите в Унгария – век на труд, сдружаване и развитие“.
Събитието бе открито от проф. дфн. Йонка Найденова от Института за литература при БАН. Тя заяви, че конференцията е резултат от вече утвърдилите се традиции за сътрудничество между научните, културните и общообразователните институции на Унгария и България. Също така е резултат и от нестихващия, дори засилен интерес към взаимните проучвания в едната или другата страна. Проф. Найденова припомни, че само преди една година в същата зала бе отбелязан 30-годишният юбилей на специалност „Унгарска филология“ на Факултета по класически и нови филологии на СУ. Преди това бяха организирани и други форуми, посветени на унгарската култура. Проф. Найденова добави, че наскоро в Унгария, също на международна конференция, бе отбелязан големият юбилей на Дружеството на българите в Унгария.
Проф. Йонка Найденова
„И българи, и унгарци, живеем в този регион, по поречието на река Дунав, имаме общо минало, обща съдба, общи грижи, решаваме сходни задачи, надявам се, имаме и общо бъдеще“ – заяви още проф. Найденова.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дин Иван Илчев благодари на всички участници в конференцията, идеята за която е дадена от посланика на Унгария Андраш Клейн. Той заяви, че СУ е посрещнал с ентусиазъм тази идея, тъй като проблемът за българо-унгарските взаимоотношения винаги е бил жив в унгаристиката у нас, а също и сред българските историци.
Проф. Илчев посочи, че темите, които ще се разискват на конференцията, касаят една трагедия за двата народа и един пример за успешно сътрудничество между двата народа. Той подчерта, че Първата световна война не е популярна в България и хората не обичат да си спомнят много за нея.
„Имам една теза, която невинаги е популярна сред българските историци. Винаги съм смятал, че краят на българското Възраждане, възприемано като полет на духа, като готовност да работиш за обществото, като вяра в собствените си сили, всъщност не идва през 1878 г., съвсем не. На практика този порив е прекършен през 1918-1019 г. с края на Първата световна война и Ньойския мирен договор“, каза проф. Илчев. Той добави още, че след Първата световна война България и Унгария са двете държави в Европа с най-голям дял собствено население, живеещо под властта на други държави. И това до голяма степен насочва политиката на двете страни и неслучайно между двете световни войни страните имат толкова много контакти. Той разказа накратко любопитни детайли от историята на двете държави през този период.
В заключение проф. Илчев пожела на всички участници интересни дискусии, ползотворно пребиваване в София и на територията на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Посланикът на Унгария в България г-н Андраш Клейн също отправи своето приветствие към аудиторията в залата. Той благодари на Софийския университет, че е домакин на това събитие и добави, че тази година се отбелязва избухването на Първата световна война, която води до промени в картата на Европа и определя цялата история на XX век. По думите му все повече изследователи застъпват тезата, че в дълбочината на двата тоталитарни режима на XX век също стоят събитията от края на Първата световна война. Именно заради това той подчерта, че трябва да се изследват тези години, за да се види къде са грешките и те да не бъдат повтаряни. Унгарският посланик допълни, че въпреки драматичните събития през 1914 г. се случват и някои добри неща и даде пример със създаването на Българското дружество в Будапеща.
Посланик Андраш Клейн засегна в изказването си и въпросa за банатските българи, които са с много интересна история – едно от най-старите български общества в бивша Унгария, което и до днес са запазили своята идентичност, религия и писменост. Г-н Клейн добави, че днес това общество си избира българско самоуправление чрез легитимни избори, има един представител в унгарския парламент и изживява културна автономия в Унгария.
Той отбеляза, че е много интересно да се изследва как едно сравнително малко българско общество в Унгария е успяло да запази идентичността си и помни своите корените. Това, според него, може да бъде много важен пример за българите у нас и по света – чрез какви институции са достигнали това, което и днес се наблюдава – говорят още български и никога не прекъсват своите връзки с България.
Според унгарския посланик е много интересно да се види как тези хора се организират стопански и изграждат свои институции – училище, каква е ролята на българската църква в Будапеща. По думите му дори през 50-те години на миналия век всяка неделя в българската църква в Будапеща е била пълна. Интересно е да се проследи ролята, която това място изиграва в съществуването на това общество.
Г-н Андраш Клейн отбеляза, че Унгария винаги е била мултиетнична държава, в която не винаги през годините съвместното съществуване на малцинствата е било безпроблемнно. По въпроса с българското общество в Унгария не могат да се открият следи в документите, че някъде е имало конфликт или напрежение между българските градинари и унгарците, при които са живели. Интересно е да се изследват причините за това явление.
В края на изказването си унгарският посланик подчерта, че със сигурност една от най-важните причини в Унгария да има положителна представа за България и българите са именно българските градинари и изрази надеждата си конференцията да бъде полезна за популяризиране на историята им у нас.
Д-р Тошо Дончев, директор на Унгарския културен институт в София, представи себе си като потомък на българските градинари в Унгария, дългогодишен ръководител на Дружеството на българите в Унгария и на Българското републиканско самоуправление и други граждански организации. През годините като изследовател се е занимавал с интересната проблематика за българите в Унгария. Той пожела успех на конференцията, много интересни доклади и ползотворни дискусии.
В края на официалното откриване бе прочетено и приветствено слово от Дружеството на бесарабските българи.