Имаме удоволствието да съобщим, че в последния брой на „Comparative Southeast European Studies“ (73, no. 1) е публикувана нова статия на доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева и доц. д-р Калоян Ганев от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това важно изследване дава светлина върху постоянния недостиг на кадри в системата на здравеопазването в България, като анализира данни, обхващащи почти осем десетилетия. Авторите изследват три критични периода – комунизма (1944-1989 г.), прехода (1990-2002 г.) и интеграцията в ЕС (от 2003 г. нататък) - за да изяснят как историческите политики и социално-икономическите промени са формирали човешкия капитал в здравеопазването в страната.

С какво се отличава това изследване?

• Рядко срещана историческа перспектива: В статията се подчертава как ранните инвестиции в медицинското образование по време на комунистическата епоха са помогнали за изграждането на значителен капацитет в здравеопазването. Тя показва също така - как недостатъчното финансиране и ограниченията върху частната практика по-късно са направили медицинските професии по-малко привлекателни, особено за медицинските сестри и акушерките.
• Иновативен подход за сравнителен анализ: Вместо да разчитат на спекулативни мнения, авторите оценяват недостига на кадри, като сравняват данните за България с медианните нива в европейските страни - подход, който е едновременно предпазлив и аналитично обоснован.
• Ясно разграничение между изтичане на мозъци и изтичане на грижи: В статията се прави разграничение между емиграцията на лекари и медицински сестри („изтичане на мозъци“) и по-широко разпространеното напускане на системата от медицински сестри и акушерки („изтичане на грижи“), най-вече в периода на преход - особено проницателен принос към международната литература.
• Призив за исторически обоснована политика: Проучването подчертава, че преодоляването на настоящия недостиг изисква дългосрочен ангажимент за инвестиции в обучение, инфраструктура и достойни условия на труд. То убедително доказва, че бъдещата политика трябва да се поучи от миналото, особено в контекста на отворените пазари на труда и демографското застаряване.

Познати, но жизненоважни прозрения

Макар че някои от констатациите - като например недооценяването на медицинските сестри или разчитането на пенсионирани специалисти - са добре познати в региона, статията ги поставя в убедителен исторически и политически контекст. Това придава нова дълбочина на текущите дебати и засилва неотложността на цялостната реформа.

Прочетете статията тук (свободен достъп): https://doi.org/10.1515/soeu-2023-0017