Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Успешните примери / Атанас Райков: „Започнах да не приемам „не“ като отговор за големите ми цели, както и смело да задавам въпроса „Защо“

   

21.01.2021

 

ARaykov

Вижте повече за инициативата "Успешните примери" на Стопанския факултет

 

Включете се в нашия FEBA Alumni Club

 

Разговор с Атанас Райков, възпитаник на Стопанския факултет, випуск 2007.

 

Атанас Райков е Старши бизнес директор с над 15 годишен опит в сферата на бизнес развитието, управлението на жизнения цикъл на потребителите, дигитален/мобайл маркетинг и продуктово стратегическо планиране.

Понастоящем заема позицията Старши директор за Европа, Близкия Изток и Северна Африка в Rakuten Viber, като е отговорен за развитието и дейността на компанията в над 40 страни в региона. Отговаря за изграждането на екосистема и партньорска мрежа, с които да увеличи потребителската и клиентска база на платформата, както и ангажираността на потребителите.

 

 

Разкажи ни за себе си – с какво се занимаваш сега?

Завърших Стопанския факултет през 2007 година. Още през 2005 г. се присъединих към международен екип, който пусна от нулата третия мобилен оператор в България – Vivatel – и го разви до основен играч на пазара и лидер при мобилния Интернет. След 10 години на различни позиции и редица предизвикателства, напуснах с план да поживея и прекарам време в най-интересните технологични центрове и по този начин се запознах с основателите на Вайбър, които ми предложиха да се върна в Европа, за да основа офиса на компанията за Централна и Източна Европа. Така и стана и вече пет и половина години развиваме този бизнес, който се увеличи многократно – като приходи и брой клиенти.

В момента отговарям за бизнеса ни в цяла Европа, Северна Африка и Близкия Изток и имам екип, разпръснат в 6 европейски столици. Паралелно с това съм активно ангажиран с предприемаческата екосистема в България като ментор, ангел инвеститор, партньор на перспективни компании, член съм на Тук-Там и работя активно (в рамките на моята дейност) за изграждане на позитивния имидж на България по света, включително и чрез развиване на млади българи и създаването на възможности те да се върнат обратно в България.

 

Ти ли избра своята професия или тя те избра?

По-скоро аз я избрах. Процесът не беше гладка, права линия, но 10 години преди да поема първата ми роля във Вайбър, бях написал есе като домашна работа за упражнение в Стопанския факултет на темата „Аз след 10 години“, което описваше тази ми роля на 80-90%.

 

Кое ти помогна да стигнеш дотук?

Винаги съм се стремял да гледам на своите (лични и професионални) инвестиции на време и усилия в перспектива и да мисля няколко хода напред. Опитвам се да мисля анти-системно и гледам дали може в някои, дори банални, ситуации да се подходи по нов начин, който не е нормата. Тогава понякога се постигат най-големите успехи, включително и в личен план. Винаги съм бил много любопитен и отворен за света и възможностите, които той поднася.

 

Как разбираш, че си успял човек? Каква е твоята рецепта за успех?

Смятам, че конкретната дефиниция за успех е нещо много лично – успехът за един може да не се разглежда така от друг. Освен това смятам, че говорим за много преходно състояние, което изисква постоянна инвестиция на време и усилия.

За мен лично успехът е свързан най-вече с удовлетвореността и щастието от мястото, което един човек заема в своята лична среда, общност и сфера на работа – колкото повече си способен да си полезен на хората около себе си със своите знания, умения и енергия, толкова по-голямо удовлетворение можеш да изпитваш от постигнатото.

 

Кое е най-важното за един успешен ръководител?

Да може да подбере най-подходящите хора, които заедно да могат да формират супер екип, да ги развие до самостоятелни лидери и да поддържа тяхната мотивация да се развиват и надскачат собствените и чуждите очаквания.

 

Кога завърши Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?

През 2007 година. Тогава всичките ми състуденти вече работеха и бяха започнали да жънат и професионални успехи, наред със следването.

 

Кое те накара да избереш Стопанския факултет?

Историите на първите завършили и техните ранни професионални успехи.

 

Кои са най-ярките ти спомени от Стопанския факултет и студентския живот?

Изключителната задружност на студентите, както и прекрасните моменти, които имах в Бизнес клуб – от проектите, които реализирахме до силните приятелства, които до ден днешен са важна част от живота ми.

 

Забавни случаи / епизоди, които помниш?

Кафето беше център на школата за белот и един ден между отменени лекции прекарахме 5-6 часа да играем и дори се скарахме отсрещния отбор, които бяха гаджета, дотам, че не си говориха няколко дни…

 

Кои преподаватели/предмети си спомняш най-живо?

Лекциите по Макроикономика на Георги Ганев, както и упражненията по Основи на управлението при Олимпия Ведър, които за мен бяха много обогатяващи, провокативни и вдъхновяващи.

 

Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет ти помогна най-много в кариерния ти път?

Развих упоритост, осъзнах много ясно силата на екипната работа и солидарността в работата за общото благо. Започнах да не приемам „не“ като отговор за големите ми цели, както и смело да задавам въпроса „Защо“.

 

Как оценяваш развитието на Стопанския факултет от твоето студентство до днес?

Въпреки нелекия път и все по-сериозната конкуренция на опциите за образование в чужбина, Стопанският факултет успя да запази своето ниво и да продължи да привлича качествени млади хора, което е достойно за уважение и гордост. Една четвърт от екипа на Вайбър в офиса в гр. София са завършили Стопанския факултет и всички те се доказаха много впечатляващо както по време на подбора, така с постиженията в работата си.

 

Посланието ти към студентите на Стопанския факултет днес?

Да бъдат любопитни, упорити, да подкрепят околните, да мислят няколко хода напред и да си дадат сметка къде техните таланти и умения могат да са най-полезни и да планират личния си и професионален път на база на това.

 

Коя е най-смелата ти мечта?

Да изградим с общи сили една просперираща, модерна и справедлива среда, за която следващите поколения да са ни благодарни.