Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Проект SCHOLARNET / Новини от SCHOLARNET / Обобщение на първия ден от юбилейната конференция на Стопанския факултет – Just and Smart Transitions

   

26.11.2020

 

Юбилейната конференция по случай 30-годишнината на Стопанския факултет – Just and SMART Transitions: New Deals, Markets and Governance, се проведе на 23 и 24 ноември 2020 г. изцяло онлайн. Първият ден от научния форум мина под знака на силните послания от знакови лица с международно признание. Медийни партньори на събитието бяха БНТ и БНР.

Международната научна конференция беше открита от доц. д-р Атанас Георгиев – Декан на Стопанския факултет. Доц. Георгиев представи основните приоритети в работата и развитието на Стопанския факултет, като подчерта важността на съхранението и разширяването на партньорства с водещи международни научни институти. Като част от насочените дейности за повишаване на изследователския капацитет на Стопанския факултет, доц. Георгиев представи и проекта SCHOLARNET, част от изпълнението на националната програма „Европейски научни мрежи“.

В тържественото откриване се включи Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков, който приветства организаторите и участниците в конференцията.

Преход към академичния дебат направи проф. д.ик.н. Георги Чобанов, който е първият декан на Стопанския факултет при възстановяването му през 1990 г.

В специален поздравителен адрес г-жа Мария Габриел, Комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и спорт, отправи своите пожелания Стопанския факултет да продължава да бъде притегателно място за студентите, стремящи се към получаването на безупречна академична подготовка за бъдещите им кариери.

FEBA Conference

В рамките на деня се проведоха 10 научни панела в три паралелни сесии. Във фокуса на академичния дебат бяха теми като зелената сделка, иновации и трансформации, популизъм и икономика, ключови фактори за устойчивото развитие, данъчни системи и други ключови теми в областта на икономиката и управлението. Водещи учени и хора от практиката дадоха своя анализ за сложните трансформационни процеси, които диктуват хода на събития днес и определят посоката на развитие в утрешния ден.

В първия панел „ Популизъм, пандемии и световна икономика“ се включиха проф. Тимъти Девини от Университета в Манчестър, проф. Кристофър Хартуел от Университета в Борнмут, както и д-р Мануел Функе и Кристоф Требеш от Института за световна икономика Киел. Мануел Функе разви идеята, че популистките правителства водят до спад на БВП. Проф. Тимъти Девини от Университета в Манчестър дискутира презентацията на д-р Мануел Функе за популистките лидери и икономиката и сподели: „В Съединените щати има Доналд Тръмп, но също така и Уилям Дженингс Брайън, Теодор Рузвелт, Джордж Уолъс и други популисти, които се приближиха много близо до властта и оказаха много голямо влияние върху политиката“.

Начало на дискусията, посветени за зелената сделка, даде доц. Атанас Георгиев, който представи спецификите на българския енергиен преход в контекста на зелената сделка. По-късно проф. Дитер Флемиг, управляващ директор на Strategy GmbH, коментира принципите на системната интеграция на електрическата мобилност. Проф. Андре Пресе от SRH Hochschule Берлин заинтригува участниците в научния панел относно предизвикателствата, които съпътстват зелената сделка. Дискусията беше обогатена от д-р Джанлука Фули, заместник-директор на дирекция „Енергийна сигурност, разпределение и пазари“ към Съвместния изследователски център (JRC) на ЕК с презентация върху темите за сигурността на доставките на електроенергия в ЕС.

Йорг Франке, професор в Университета за приложни науки в Карлсруе коментира взаимовръзката между устойчиви финанси и политика. Проф. Кай Щрунц от Техническия университет в Берлин запали интереса на участниците в конференцията с темата за бъдещето на енергийните системи. Д-р Евангелос Цимас, заместник-директор на дирекция „Знания за енергийния съюз“ към JRC на ЕК даде допълнителна гледна точка за постепенното премахване на въглищата и ефектите върху европейската икономика. В края на дискусията д-р Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията разгърна идеята за управленските бариери пред енергийния преход в Европа.

Програмата беше обогатена от два панела, част от проекта за увеличаване на изследователския капацитет на Стопанския факултет SCHOLARNET. В първия панел, модериран от проф. д-р Стефан Петранов, се включиха с представяне на казус, посветен на разбирането на механизмите на базираното на дейности работно пространство, проф. Кай-Инго Фойгт и Оскар Пакос от FAU Erlangen-Nuremberg. Доц. Даниела Георгиева и проф. Теодора Георгиева разказаха за скритата изследователска и иновационна дейност. Проф. Албена Вуцова запали интереса на участниците в конференцията с представяне същността на академичния spin-off. Дискусията завърши със съдържателната презентация на доц. Ялъмов за иновациите по време на кризи.

discussion

В сесията „Entrepreneurship and Transforming Universities“ с модератор проф. Желю Владимиров участваха професорите Тиери Ком и Жил Руе от университета Paris-Saclay (Франция); проф. Десислава Йорданова и доц. Надя Соколова от Факултета по икономика и бизнес-администрация на СУ; проф. Трупти Алмула и докторант Прабир Чандра Пади от Индия. Двамата колеги от Франция дискутираха изключително интересния проблем относно различните системи за ранкиране на университетите по света – какви са целите, ползите и главните действащи актьори на в този процес. Проф. Йорданова представи част от свое изследване относно бариерите, мотивите и предприемаческите дейности, извършени от студенти в STEM специланости в български университети, които са в процес на стартиране на технологичен бизнес за себе си или за своя работодател, докато доц. Соколова демонстрира новите предизвикателства пред образованието (Education 4),свързани с новата индустриална революция (Industry 4). Проф. Алмула очерта накратко проблематиката, свързана с предприемаческата култура, докато нейният докторант Прабир Пади представи резултатите от свое изследване с използването на данни от стандартизиран въпросник относно факторите, влияещи върху предприемаческата култура. Всички тези презентации бяха съпроводени с интензивни и интересни дискусии.

Панелът, модериран от доц. Димитър Златинов, беше посветен на проблемите в устойчивото развитие в различни сектори. Дискусията беше открита от проф. Елка Василева с коментар за ролята на стандартите в прехода към „зелени“ модели на управление. Д-р Марина Минева представи проблемите на здравния пазар за онкологично заболяване в условия на преход, а доц. Надя Миронова постави акцент върху различните пътища за хармонизиране на социалните условия. Доц. Илияна Анкова дискутира различни аспекти от устойчивото развитие и обучението по счетоводство във висшите учебни заведения в България, а Дилян Василев насочи вниманието на участниците в конференцията към хоризонтите на инфлационните очаквания преди влизане на България в Еврозоната.

Научният панел, модериран от доц. Мариела Ненова, представи водещи тенденции в сферата на икономиката и управлението. В дискусията се включиха Магдалена Влахова, Мартина Макариева, Пламена Калайджиева, Зорница Стефанова и д-р Уве Староске от Университета за приложни изследвания в Бремен. По време на презентациите се търсеше отговор на въпроси като: Как влизането в Еврозоната може да повлияе на промишлеността или услугите; Как можем да прогнозираме макроикономически показатели въз основа на кривата на доходност; Как качеството на живот в детството влияе върху качеството на живот в напреднала възраст; Как трансформацията към обучаващи се организации може да подобри бизнес отношенията и какви са предизвикателствата към мениджърите в процеса; Как нестабилността на пазарите променя взаимоотношенията държава – частен бизнес, особено след глобалната криза от 2008-2009 г.

В научната конференция беше представен панел, посветен на данъчната система, модериран от д-р Деян Радев. Проф. Стефани Станчева от Харвард изнесе специална лекция в рамките на Панел 3а.: Данъчно облагане на Юбилейната конференция на Стопански факултет. Tемата е „Understanding Economic Policies: What Do People Know and Learn?“ (Какво и как разбират и научават хората за икономическите политики?). Изследването се базира на широкомащабно проучване в САЩ в експериментална среда, целящо да улови възприятията на представителна извадка от населението относно ефикасността, разпределителните ефекти и честността на данъчното облагане. В следващия етап, изследването разглежда механизмите, които влияят на възприемането на целите на данъчното облагане. Очаквано, възгледите за данъчното облагане се предопределят предимно от идеологически виждания по оста демократи-републиканци, а доходът на респондентите не оказва роля. Участниците в изследването имат добра представа за равнището на облагане през 2020 г., но подценяват нивата в миналото (които са били значително по-високи от настоящите). Интересен резултат е, че ефикасността при изразходване на средствата не е основен фактор предопределящ възприятията за данъчно облагане, за сметка на разпределителния ефект и честността. Друг определящ фактор за успеха на данъчната политика е доколко населението вярва на правителството. Експериментът включва и предоставяне на обучителни материали относно функциите на данъчната политика, които успяват донякъде да сближат вижданията на респондентите от различните идеологически групи. Изследването породи оживена дискусия относно представителността на извадката и характеристиките на данъчното облагане в Щатите. Интересен факт е, че въвеждането на плосък данък не присъства в дебатите между републиканци и демократи относно данъчното облагане.

Професор Георги Камбуров от Университета в Торонто представи изследване за връзката между икономически растеж и неравенство на база на административни данни от България. Резултатите показват, че най-голямо неравенство се забелязва сред висшия мениджмънт на фирмите – някои фирми заплащат много по-високи заплати на мениджмънта си, отколкото други. Ефектът не е наличен при по-ниски позиции и сред мениджмънта в рамките на една и съща фирма.

Трифон Павков от Университета Ексетър представи изследване на еластичността на облагаемия доход преди и след въвеждането на плоския данък в България на база на същите административни данни. Резултатите показват, по-високи стойности на еластичността на женените мъже, в сравнение с женените жени, докато двата пола имат близки стойности на показателя, ако представителите са неженени.

Д-р Георги Кочарков от Дойче Бундесбанк представи първоначални резултати от мащабно изследване в Германия относно няколко реформи за парично и фискално стимулиране на икономиката по време на пандемията от коронавирус. Изненадващ резултат е, че положителните новини от експанзионистичните политики оказват отрицателно влияние на очакванията за бъдещ икономически растеж и инфлация. Резултатът породи дискусия относно комуникацията на икономическите политики относно властите и че може би рязката експанзионистична политика се отчита като лош знак от германското население, че икономиката няма да се възстанови в близко бъдеще.

Международната научна конференция включваше и панел на френски език, модериран от доц. Марселен Йовоган. В академичния дебат се включиха доц. Соня Георгиева, Делфин Филип Де Жулиен, Алин Лемур, проф. Стела Райчева от Université de Versailles Saint-Quentin-en-Yvelines, проф. Янита Андонова от Сорбоната и Албена Антонова.

Един от последните научни панели за деня постави фокус върху разбирането на различията. Дискусията беше открита с вдъхновяващата презентация на Георг Кел, първи изпълнителен директор на Глобалния договор на ООН, който насочи вниманието на участниците в конференцията към възприемане на холистичен подход връщане към природата. Доц. Миана Песка от Университета Гуелф, Канада представи различни подходи в дефинициите за експатриати. Доц. Антон Герунов разказа за модел, който помага идентифицирането на аномално потребителско поведение в електронната търговия. Доц. Големинова и Екатерина Тархова от Министерство на икономиката представиха различни аспекти от данъчното облагане в дигитален контекст. Впоследствие доц. Елеонора Станчева представи интердисциплинарен подход за обучение на студенти в програми по счетоводство. С интригуваща лекция, която представи постигането на институционална идентичност на структурите от публичната администрация в България в интернет доц. Камен Спасов закри научният панел. В края на академичния ден зам.-деканът на Стопанския факултет с ресор научноизследователска дейност и иновации доц. д-р Тодор Ялъмов сърдечно благодари на участниците за прекрасния академичен дебат, както и за представените изследвания и изводи. С покана за нови бъдещи съвместни разработки и публикации, доц. Ялъмов покани всички участници да се включат и в научните панели през втория ден.

Научната конференция е част от събитията, с които Стопанският факултет чества 30 години от своето възстановяване. В научния форум се включиха над 100 участника (автори на доклади или модератори) от 13 държави с часова разлика от 14 часа. Програмата включи научни панели на български, английски и френски език. Част от конференцията е и специалният панел за докторанти, в който участваха представители на три водещи научни списания: Икономически изследвания, Journal of Tourism Research и Journal of Industrial and Business Economics.

Вижте повече за втория ден на конференцията тук.