Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Анастас Герджиков: „Можеш да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност“

   
Проф. Анастас Герджиков: „Можеш да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май с академично тържество.

На празника в Аулата присъстваха заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, проф. Любен Тотев, председател на съвета на ректорите, ректори, представители на духовенството, членове на Академичния съвет, народни представители, представители на изпълнителната власт, представители на Българската академия на науките и други научни организации, преподаватели, студенти и гости.

20

Тържеството бе открито от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков. „На този светъл празник няма да коментирам за втори път поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция. През тази година имах много време да мисля защо се получава така и стигнах до извода, че те не са злонамерени. Повечето от политиците просто никога преди да станат политици не са участвали в шествието и затова не знаят традиционния ред. Разбира се, имаше и изключения. Нашият приятел Явор Нотев, който е бил винаги с нас отпреди да стане политик, се опита да ги вразуми, но както ще чуете след малко в поздравителното ми слово – култура и духовност не се наливат насила. Винаги традиционният ред е бил следният – най-отпред върви българското духовенство, което и сега е сред нас, след него вървим ние, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник“, каза ректорът на Софийския университет.

22

Проф. Анастас Герджиков приветства всички в Аулата на двадесет и четвърти май – празникът, на който честваме делото на небесните покровители на Европа Светите братя Кирил и Методий, на просветата, науката, културата и духовността.

Той отбеляза, че днес е много по-трудно да отговорим на въпроса „Каква просвета?“, отколкото преди няколко десетилетия, защото сега имаме много повече възможности, но те поставят пред нас и много повече въпроси.

Ректорът посочи, че причината е, че светът и образованието се промениха много през последните десетилетия, а промените, които предстоят, са още по-големи. „Преди 30 години написах дипломната си работа на пишеща машина, защото компютрите не бяха достъпни. Интернет беше създаден, но никой не беше чувал за него. Мобилните телефони не съществуваха, а сега смартфонът в ръката ни е много по-мощен от тогавашните компютри. Дистанционното обучение представляваше учебници и материали, изпратени по пощата. И най-смелото въображение не можеше да си представи социалните мрежи. Японски фирми се отказваха да създават изкуствен интелект поради убеждението на водещи учени, че това е принципно невъзможна задача“, отбеляза проф. Герджиков.

23

Той добави, че придобивките от последните 30 години не са просто технически удобства. Това са открития и изобретения, които промениха начините, по които се информираме, учим, работим, правим изследвания, събираме и съхраняваме данни, четем, слушаме музика, гледаме филми, общуваме помежду си.

По думите на ректора, няма сфера на живота, която да не е засегната от тази революция – личният и професионалният ни живот, работата в завода и в изследователската лаборатория, средствата за комуникация и транспортните средства, стоките и услугите, туризмът, спортът и развлекателната индустрия, сигурността и опасностите пред нея и така до безкрайност.

24

Проф. Герджиков изтъкна, че бъдещето на съществуващите професии е неясно. Автоматизацията, роботизацията и изкуственият интелект ще изместят човека от едни професии и ще направят излишни други. Ще възникнат нови професии, които сега не съществуват. „В тази ситуация ми се струва недалновидно желанието на някои работодатели да получат от образователната система готови работници, обучени да извършват конкретна работа. Машината, която умеят да управляват, след няколко години ще изчезне, а много е вероятно след нея да изчезне и цялата индустрия, от която е част“, отбеляза ректорът.

Според проф. Анастас Герджиков по същата причина трябва добре да обмислим и професионалното и дуалното образование, за да не оставим възпитаниците му без работа, а производството – без квалифицирани кадри.

Ректорът подчерта, че истинският въпрос на съвременното образование е какви знания и умения има смисъл да се дадат на младите хора: „Разбира се, трябва да обсъждаме как да използваме новите технологии в обучението, какви методи да прилагаме в образованието, как да изглеждат класната стая и аудиторията, учебните помагала и техническите средства, дали изобщо има смисъл да даваме знания, които могат да се добият от другаде, а и бързо остаряват, или да наблегнем повече на меките умения и способността за учене“. Проф. Герджиков изтъкна, че все пак основният въпрос остава този: Кои са непреходните ценности и неостаряващите знания, от които има и ще има нужда всеки човек, независимо от технологичните промени и меандрите на пазара на труда? Според него тези въпроси още нямат решение и предизвикват по цял свят сериозен дебат на педагози, технократи, философи, футуролози, политици, родители или просто мислещи хора.

25

Проф. Анастас Герджиков подчерта, че има знания и ценности, които са се запазили незасегнати от технологичния прогрес през вековете и са останали непреходни при всички предишни индустриални революции. Каквито и промени да настъпят, когато един ден живеем в умните си къщи и градове напълно задоволени и с много свободно време, ще ни вълнуват същите духовни въпроси, каквито са вълнували и древните народи, и поданиците на средновековните империи, и пътешествениците, открили Новия свят, и местното население, което са заварили, отбеляза още ректорът.

По думите му, това са въпроси, които вълнуват и образования елит в мегаполиса, и непросветения овчар в планината; и здравия, и болния; и честния, и крадеца. Но това са въпроси, на които изкуственият интелект няма да даде отговор.

„Сигурен съм, че изкуственият интелект скоро ще се научи да отсява истинските от фалшивите новини, но никога няма да съумее да открие истински ценното за човека в морето от информация“, отбеляза проф. Герджиков и допълни: „Можеш да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност“.

Ректорът посочи, че затова днешният празник е толкова обичан и ценен – всички усещаме дълбоко в себе си, че културата и духовността са най-човешкото – това, което никой не може да ни даде наготово или да ни отнеме насила.

„Честит празник на славянската писменост, на българската просвета и култура, на знанието и духовността! Нека всеки ден да е празник на духа и на човешкото в нас, на красивото и възвишеното, на вярата в доброто и на любовта между хората!“, каза в заключение ректорът на Софийския университет.

Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .

Проф. д-р Милен Богданов от Факултета по химия и фармация изнесе академично слово на тема: „За смисъла на неочакваните резултати в науката“. Той поздрави присъстващите с празника и посочи, че няма образование без наука. Акцент в изказването на проф. Богданов бе ролята на неочакваните резултати в науката, които могат да помогнат за нашето развитие.

33

Той отбеляза, че в цял свят науката се прави от младите хора – докторанти, постдокторанти, млади учени и Софийският университет, както и в много други направления, отново е първенец в рамките на България по обучаване на докторанти в различни научни области. Според проф. Богданов основен въпрос при докторантите и техните ръководители е как да се избере подходящ научен проблем, който да бъде решаван. Младите хора си поставят една цел и биха искали да достигнат максимално бързо до нея, но не знаят, че този път не е развиващ, не знаят, че такъв път много трудно се реализира, на практика – почти никога, подчерта проф. Богданов.

Той посочи, че в началото те са ентусиазирани, но много скоро се оказва, че трябва да вложат допълнителни усилия, време, енергия, което всъщност е важното и им помага да израснат в професията и като личности.

По думите му, по време на лъкатушенето по първоначално зададената цел може да се промени посоката на научното изследване и да се даде нова посока, която да се окаже, че е много по-интересна от първоначалната. „Така с времето в дадено научно звено се натрупва знание, откриват се нови хоризонти и така може да се образува един облак от познание, който да ползва всички останали след нас. Именно затова в Софийския университет и в частност във Факултета по химия и фармация, благодарение на хората преди нас, които са натрупали познание, ние сме такива, каквито сме“, изтъкна проф. Богданов

50

В своето академично слово той резюмира своя 15-годишен опит и работа в областта на науката и запозна присъстващите с това как през годините със своите колеги са успели да накарат едни и същи молекули, изходни съединения, да реагират до различни продукти със съответните им прилежащи свойства.

„Целта на Софийския университет и Факултета по химия и фармация е да се създаде благоприятна среда, в която студентите да повишават своите компетенции в областта на химията и да имат възможност да се изграждат като личности и като добри хора, а резултатите – те са неизбежни, ако ние работим. Когато даден студент или млад учен е в такава конкурентна среда, в която има дискусия за наука, а не за злободневни проблеми, това всъщност движи света напред, това ще поставя Софийския университет винаги на първо място и ще го отличава от останалите“, подчерта проф. Богданов. Той благодари на всички колеги, с които е работил през годините и изрази надежда да е допринесъл за тяхното развитие. Той отправи своята искрена благодарност към проф. Мариана Паламарева, която му е осигурила условията да се изгради като учен, за да може след това той от своя страна да предаде на всички след него.

34

По традиция в рамките на академичното тържество по повод 24 май бяха наградени победителите в Националния литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него и през 2019 година се провежда за тринадесети път.

Жури с председател проф. Амелия Личева и членове гл. ас. д-р Камелия Спасова и гл. ас. д-р Кристина Йорданова оценява творбите на участващите в конкурса 111 български студенти.

Проф. Боян Биолчев благодари на всички, дошли в Аулата на празника. „Винаги съм бил убеден, че всички познания, лишени от емоция, непречупени през истинската същност на чувстващия човек, звучат кухо или самостоятелно, но самотно. Литературата прави видимо времето. Тя е единствената, мисля, че и химията не може да го направи, която успява да синтезира и да изкристализира времето, за да може да разбираме и тези, които са били преди нас какво са чувствали, и тези, които ще бъдат. И колкото по-талантлива е тя, толкова по-голям е нейният обсег“. Проф. Биолчев изрази радостта си, че има щастието да връчи наградите на новите творци студенти.

35

Наградата за проза получи Адела Миролевска, студентка в специалност „Английска филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Тя бе отличена за разказа си „Бели зайци“.

36

Наградата за поезия бе връчена на Мария Мишева. Мария е студентка в специалност „Философия“ във Философския факултет на Университета.

В рамките на тържественото отбелязване на Деня на славянската писменост заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева обяви носителя на наградата на Факултета по славянски филологии за научна книга в областта на литературознанието – доц. Румяна Евтимова. Тя получи отличието за нейното изследване „Рецепции и рефлексии (Руска литература XX век)“.

Преди да връчи наградата проф. Дачева благодари на доц. Евтимова. „Ние много я обичаме за нейния професионализъм и за образа на университетския преподавател, който тя създаде за нас“.

37

Доц. Румяна Евтимова заяви, че е изключително признателна за получената награда, защото тя остойностява нейния труд. Тя цитира Борис Пастернак, който казва в едно свое стихотворение – „Да извървиш житейския си път, не е като да минеш през поле“ и посочи, че нейната житейска пътечка преди много години започва в Софийския университет и това е полето на науката. Тя допълни, че е имала изключителния шанс да срещне своите прекрасни учители, колеги и скъпи ученици, мнозина от които са станали и нейни приятели. „Между нас винаги са били думите. Най-вече думите от прекрасната литература, наричана някога „изящна словесност“, каза още доц. Евтимова.

Тя изрази мнението си, че литературата ни дава уважението към паметта, учи ни на това как да почиташ онези, които са създали преди теб това, върху което ти ще стъпиш: „За мен образът на учителя, който умее от една страна действително да помни, че той е просто една брънка от веригата, а от друга страна, учителят, който е щедър духовно и открива своите ученици. Тази щедра духовност, която още преди двеста години Жуковски написал на своя портрет, за да го подари на младия Пушкин: „На победителя ученик от победения учител“.

„Победен учител искам да се чувствам на моите прекрасни ученици“, добави още доц. Евтимова и припомни думите на Орхан Памук, изречени от същата трибуна преди години: „Думите, абзаците, изреченията, текстовете, книгите, те са просто като водата, а тя може да проникне навсякъде. Нека тази вода да бъде живителният извор, до който ние се докосваме“.

По време на академичното тържество за пети път бе връчена и наградата на Българското национално радио в памет на проф. Веселин Димитров. Ивайло Савов, директор на програма „Хоризонт“, поздрави всички с празника и отбеляза, че много се вълнува да застане на тази най-висока българска катедра. Той отбеляза, че проф. Димитров би одобрил това, което правят като нещо добро за младите колеги и за радиото. Ивайло Савов отбеляза, че в БНР започват стипендиантска програма, което според него е добра инвестиция за всички. Той обяви името на отличения студент – Зарина Главева, студентка в трети курс, специалност „Журналистика“, профил „Радио“ във Факултета по журналистика и масова комуникация.

40

Ивайло Савов я поздрави с цитат от последната книга на проф. Димитров, който е цитат от Сирак Скитник, който, по думите му, е много актуален и днес: „Ако няма какво да кажете, по-добре мълчете и обществото ще ви бъде благодарно“, и добави: „Като знаете вече това, ви пожелавам никога да не ви се налага да мълчите“.

Зарина Главева честити празника, благодари на Катедра „Радио и телевизия“ и на БНР, че отваря вратите си за нея с думите: „Слушайте радио и го слушайте на български колкото се може повече“.

43

Празникът завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

41

По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участва в официалната церемония за отбелязване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека.

1
3
15

Репортаж на телевизия "Алма матер":